текст: Доника Цветанова
снимки: Steve Ivanov и Alexander Nishkov
В хорото има някаква магия. Нещо, което разбират малко хора, дори и тези, които са подвластни на народната музика. Не всеки е готов да се хване и да затвори очи. Да се остави на ритъма. Но когато слушаш Теодосий Спасов, Петър Миланов с чудноватото изобретение между тамбура и китара (тамбулир), тъпана на Генадий Рашков, Иван Георгиев и неговата гайда, гъдулката на Пейо Пеев, няма как да останеш безучастен. Няма как да не си представиш и усетиш всяко едно кътче от Родината, да ти се разтупка сърцето, дори да ти се насълзят очите, когато Теодосий пее. Понякога от носталгия „… ден денувам – кътища потайни; нощ нощувам – пътища незнайни…” или от смях заради леките закачки към другите четирима или с хумористичните изменения на някой куплет от народна песен.
Теодосий Спасов Фолк Квинтет е един от многото проекти на музиканта, наричан „кавалджията на света”. На 5 май в рамките на музикалния фестивал „Балкан Фивър“, познат като най-голямото събитие в европейски мащаб за етно-джаз-независима-ъндърграунд-балканска музика, в на моменти тясната зала на Ост клуб (Ost Klub), Теодосий Спасов успя отново да завладее сърцата. Не само на българите, но и на многото австрийци, дошли за пореден път, за да участват в балканската еуфория на една доскоро съвсем непозната за тях страна.
„Идвам да слушам Теодосий за четвърти път”, чувам тих разговор от съседната маса. Малко ме е срам. Колкото и да съм чела за великия кавалджия, да съм слушала негови изпълнения (но не на живо), да съм се възхищавала на неговия поглед към света и спокойствието му, когато съм гледала интервюта с него, не го бях виждала. Никога. Не бях слушала нищо на живо, не знаех дори, че пее. А аз съм българка. Не е ли срамно? Е, тази година успях. И не съжалявам. Беше магия, която трудно се разказва. Изживяване, което ни се иска да не разказваме, а да ни топли поне още няколко дни. Да ни кара да си пуснем малко народна музика или етно джаз, да се разровим за нови имена и нови албуми. Защото такива има. Много. Но никой не знае. Малко хора се интересуват. А трябва. Не само защото сме българи, а защото качествената музика си заслужава и българите я могат. И ние трябва да се научим и да започнем да я ценим и уважаваме.
И за да не ви е срам и вас, моля ви четете! Търсете! Питайте! И да пожелаем кураж на организаторите, които въпреки едногодишната пауза не спират да правят „Балкан Фивър“ и да се вълнуват дали залата ще се напълни, въпреки световноизвестните и утвърдени имена. Така че, не се чудете, има още малко време. Треската продължава до неделя, 13 май с Милчо Левиев и Чико Фрийман в Порги и Бес (Porgy and Bess). От 20:30 ч. Бъди там.
