Интервю на Светослава Тодорова
Назаем от Public Republic
Иван Гогов е роден в гр. Кърджали, България на 31 януари 1969г. Посещавал е курсове по моден и текстилен дизайн и е завършил следипломна специализация „Текстилен дизайн” в Техническия университе към катедра „Ергономия и дизайн“. От 2008г. досега живее в гр. Блуденц, Австрия.
Освен семейството му сред хората, които са го вдъхновили да твори и му оказват подкрепа са: Мария Ножарова, Григор Каракашев, Венелин Антонов, Данаил Николов, Герлинде Фрик, Хелене Пекораро, Моника Хеле, Александра Стайнингер, Кристиян и Елизабет Ладнър.
Винаги ли сте се занимавали с рисуване? Какво Ви накара да вярвате, че това е Ваше призвание?
Когато бях в първи клас госпожата ме попита какъв искам да стана, когато стана голям. Отговорът ми беше еднозначен – художник. Дори за тази възраст това беше за мен напълно осъзнато. Тогава и сега мога да рисувам с часове без да чувства умора, само наслада и усещане, че създавам нещо ново.
С нетърпение очаквам всеки следващ ден, когато отново ще мога да се отдам на тази си страст. Затова мисля и чувствам рисуването като мое призвание. Но тук си задавам и въпроса: Това, че мисля така прави ли ме достатъчно добър и различен от всички останали с подобни призвания? Може би упоритият труд и постоянство ще ме доведат до този отговор.
Кой или какво има най-голямо влияние върху творбите Ви – определено течение в изкуството, конкретен художник или нещо извън това?
За мен един художник не се определя сам към кое течение в изкуството принадлежи. Начинът му на мислене и използваните от него изразни средства придавата на творбите определена посока. Завършеният обект (картина или пластика) се категоризира към различните течения – сюрреализъм, кубизъм и т.н.
Като казвам кубизъм не мога да скрия симпатиите си към творчеството на Пикасо, както и към неговата фраза: „Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля“. Тази симпатия се дължи точно заради сходния начин на мислене и ако бях роден преди него, бих използвал същите думи, за да характеризирам моето творчество.
Рамките във времето, различните събития, вълнение, начин на живот и местоположение придават на сюжетите и образите от картините различен облик. Въпреки това всеки би казал „Ти рисуваш като Пикасо“. А това за мен идва от сходния начин на мислене. Това не е никак лошо, защото да сравниш човек или хора със сходно мислене е най-трудното; затова имаме един или най-много двама добри приятели през живота си. Всички останали са добри познати.
Ако можете да се върнете назад във времето в коя епоха, свързана с изкуството, бихте живели? Защо?
Всяка отминала епоха има своите предизвикателства. Аз не мога да ги почувствам така силно, както тези на настоящата епоха. Затова бих се опитал да се отдам тук и сега на времето, в което живея. Ще оставя мислите ми да летят в необятвото пространство в четирите различни посоки (минало, бъдеще, настояще и духовност). Само бих се възползвал от опита и постиженията на различните епохи като база, върху която да стъпя, за да постигна по-висок връх в настоящето.
Когато рисувате, представяте ли си някакво конкретно място – София, Блуденц или може би някое въображаемо?
Ще прозвучи странно, но понякога съм се събуждал посред нощ от идея и образ, който сънувам, затова спя с блок и молив до леглото. Женската красота, особено очите, са ме предизвиквали да запечатам този импулс върху салфетка за хранене (с очи на ангел).
Най-често в състояние, наподобяващо медитация, съм рисувал или моделирал някоя от най-добрите ми творби. Скицирам в продължение на няколко секунди и таза след няколко часа имам достатъчно идеи от скица, която използвам за следващия етап – работа в цвят.
Има ли история зад всяка от Вашите картини или по-скоро изразяват наситена емоция?
Рисувам това, което мисля, като последствие на преживяно или копнеж към нещо или някого. Всичко започвам с точка като начало на една безкрайна линия. Резултатът е неизвестен. Мислите, съпровождащи линиите, са вибрации, които за секунда излизат от мен и са запечатани върху листа хартия (като писец за апарата за ЕКГ).
Рисуването е идно пътуване в четири посоки. Необходима е само смелостта да направиш първата стъпка (една точка). Всичко останало ще разберем накрая. Красота и хармонията са моята крайна цел в това пътуване с четка в ръка.
Има ли художникът родина или всичко е в състояние да го вдъхнови? Какви трудности сте срещнали в България/Австрия, с какво е трябвало да се борите и какво/кой Ви е помогнал да се справите с това?
Ние не можем да избираме своите родители и родина. Но можем да изберем пътя, по който искаме да продължим. Продължих да търся нови възможности, след като опитах всичко, за да остана в родината си.
В България се чувствах неразбран, затова продължих да търся уважение към труда ми и към мен самия на друго място. Така вятърът на промяната ме довя в Австрия.
Това, което преодоляваме по пътя си напред, ни прави по-силни, търпеливи и разумни. За да има сили да продължи човек се нуждае от силна вяра. Когато срещнеш по пътя си тази подкрепа вярата става по-голяма и ние сме по-уверени, че вървим в правилната посока.
Не искам да се връщам назад, така или иначе нищо не мога да променя във времето, което е отминало. От него нося със себе си само знанията и опита, които натрупах, както и няколко добри приятели и хората, които ми помогнаха да стигна до тук.
Те не са много, но бяха най-добрите в бранша, в които работиха. Благодаря на съдбата, че ме срещна с тях, благодаря и на тях за подадената ръка, за съветите, за споделения път и контактите им.
Затова посветих моята уебстраница на тях и на моето семейство. Без тях трябваше сам да откривам „топлата вода“, а те ми посочиха къде е изворът. Техните имена може да научите на моята страница. Там скоро ще бъдат добавени нови имена и, надявам се, нова изложба.
• Изложба “Трептения” , Тчагунс, Австрия, 11 декември 2010
• Изложба “Равновесие”, Бранд, Австрия, 15 август 2010
• Изложба “По пътя на мислите”, Дорбирн, Австрия, 02 януари 2010
• Изложба “Петия елемент”, Бранд, Австрия, 15 август 2009
Повече за артиста Иван Гогов и неговото творчество може да видите на www.giart.eu.
