Текст Елица Ценова
По повод 150 годишнина от рождението на считания за основоположник на модернизма художник, община Виена обяви 2012 за година на Густав Климт.
Почти всеки по-голям музей в столицата ще представи в следващите месеци различни аспекти от неговия живот и творчеството. Докато в Албертина ще видим 130 рисунки от всички периоди в работата му, в музея Леополд ще се опитат да се вгледат в личността му, излагайки не само негови картини, но и някои от редките му писма и картички, които е изпращал на дългогодишната си спътница Емили Фльоге.
Трудно е да си представим австрийската столица днес без Климт и неговите произведения. Те надничат отвсякъде, пресъздадени върху пепелници, чадъри, картички, шалове и тениски. Подобно на Моцарт, художникът е подложен на пълна търговска експлоатация. В същото време изрисуваните от него тавани в Културно-историческия музей и Бургтеатър, многобройните картини в Белведере не престават да удивляват посетителите и провокират интереса на неговите изследователи.
Отвъд комерсиализацията
„Вярвам, че годишнината на Климт ще ни даде възможност да преоткрием твореца под кича и комерсиализацията, които ни заливат – споделя Михаел Шнейдер, преподавател в Университета за приложни изкуства във Виена.
Художникът е известен и почитан не само в артистичните среди на австрийската столица, но и от обикновените граждани. Фрау Валцер живее на Фелдмюлгасе в съседство с последното ателие на артиста. Тя очевидно познава добре творчеството му и се възхищава от него: „Харесвам по-късните му портрети, тези след златния период – като портрет на Аделе Блох Бауер II или на Евгения Примавези. Там той използва много цветя и жените са красиви”. Сега дамата с радост следи ремонтните работи, коите текат в градината и ателието. Художникът се нанася във вилата в 13-ти район на Виена през 1912 г. и работи в нея до смъртта си. Тук са намерени и последните му незавършени картини „Младоженката” и „Портрет на Йохана Щауде”, които са и своеобразен ключ към метода му на рисуване.
Критиците
Не всички обаче споделят възторга и възхищението на г-жа Валцер. Много хора недоумяват на какво се дължи голямата популярност на Климт и не харесват изкуството му. „Това, разбира се, е въпрос на вкус – обяснява Елизабет Лехнер, която свири на орган и една от най-образованите виенчанки, които познавам. – В картините на Климт повечето образи са грозни и дори зловещи, а златните украси и великолепни рокли правят жените да изглеждат дребни и незначителни. Харесвам някои от пейзажите му, рисувани в Атерзее, но за съжаление те не са толкова популярни.”
Отрицателни оценки за творчеството на Климт изобилстват и по времето, когато е бил на върха на славата си. През 1899 г. той е ангажиран да нарисува три платна за тавана на голямата зала в новопостроената сграда на Виенския университет. Когато представя „Философия”, „Медицина” и „Правосъдие”, публиката е потресена от голотата и грозотата, които вижда. Художникът си е позволил да наруши табута пред теми като смъртта, разлагането на плътта, бедността, сексуалността. Критиките са яростни, Климт е обвинен в „порнография” и „первезни изстъпления”, а комисията отказва да приеме картините.
Обсебен от еротичността на жената
Красива червенокоса нимфа, откровено обърнала към публиката задните си части се смее от картината „Златни рибки”, която художникът рисува в отговор на многобройните нападки. Обществото отново кипва от възмущение. Климт е искал да бъде свободен, да разчупва забрани и да провокира консервативната буржоазия с различна гледна точка. Обсебен от омагьосващата еротичност на жените, той ги превръща в централен обект в картините си. Не се страхува да ги рисува във всички възрасти и превъплъщения – млади, красиви и голи, стари, дебели и грозни, бременни, прегърнали малко дете, потънали в прегръдката на мъж, дори като лесбийки. Жената-вамп, фаталната жена занимава съзнанието му и като истински съвременник на Фройд той задълбава в изследването на сексуалността, представяйки я като освобождение и наслада. Така дори в библейската легенда за еврейската вдовица Юдит и асирийския пълководец Холоферн, той търси еротиката. Жената, която за да спаси родния си град прелъстява вражеския военноначалник и след това го убива, е представена в момент на екстаз. Очите й са полупритворени, главата леко отметната назад – тя сякаш все още преживява момента на сексуално удовлетворение, нищо че в ръката си държи отрязаната глава на мъжа. Колкото и да е харесван от своите приятели и определена част от обществото, Климт е плашел съвременниците си с прекалената откровеност и дързост на творбите си, нарушаващи обществените морални и религиозни граници.
Иконата „Целувката“
„Целувката”, най-известната му творба, успява да спечели аплодисментите и на най-пуритански настроената публика. Мъж и жена, слени в целувка, откъснати от заобикалящия ги свят, отдадени на любовта си – това е картина, чийто емоционален заряд може да бъде разбран и споделен. За първи път Климт предава любовта като чувство, като дълбока лична емоция и потребност и дава на мъжа активна роля. Жената е притихнала в силната прегръдка и блажено преживява мига на върховно щастие. В същото време картината, определяна като гениална от гледна точка на композиция и финес на рисунъка, ни оставя и много въпроси. Орнаментите в дрехата на мъжа са квадратни и правоъгълни, а тези при жената – кръгли – отново ли има противопоставяне на мъжкото и женско начало или този път е допълване, сливане в едно цяло? Още недовършена, „Целувката” е била изложена на годишната изложба Кунстшау през 1908 г. във Виена и веднага е откупена от държавата за австрийския народ.
Идол и вдъхновение
Обожаван или отричан, Климт безспорно е най-влиятелната фигура в австрийското изкуство от началото на 20-ти век и един от най-скъпо продаваните художници днес. Той е оказал голямо влияние върху развитието на модернизма и на художници като Егон Шиле и Оскар Кокошка. По думите на проф. Шнейдер почти всички младежи, кандидатстващи в Университета по приложни изкуства, сочат Климт за свой идол и вдъхновение.
Материал на в-к „Капитал Daily“ 24.01.2012
_______________________________
Още по темата:
„Целувката, която промени света“
