Около 4000 е приблизителният брой на българите в Грац. Студенти, архитекти, лекари, „стара“ и „нова“ емиграция представляват нашенците в града, където са учили имена като Йоханес Кеплер и Никола Тесла и е живял и издъхнал през 1893 г. българският княз Александър I Батенберг.
Текст Йордан Гергов
Корените на диаспората ни там могат да се търсят още в XV в. Например семейство Христови от Северна България, които пристигат, за да работят като градинари.
Наследниците им също се прехранват по този начин, но с течение на времето се
замогват и сега са сред водещите международни производители на машини с годишен оборот 300 млн. €. Други известни семейства, произхождащи от Градинарите, както ги наричат, са Пенков и Киров. С днешна дата има още няколко действащи техни колеги като семейство Кирови. Те продават зеленчуци и цветя на площад „Кайзер Йозеф“ в центъра на Грац.
И интелигенцията ни още след Освобождението се е била насочила към града, в който и някога (в университета „Карл Франценс“), и сега е престижно да се следват
медицина, фармация и инженерство. В Операта в Грац в периода от 1937 до 1950 г.
пък е пяла голямата българска оперна прима Люба Велич.
От по-старата генерация емигранти в Грац е лекарката д-р Юлия Мюлер. Макар и
пенсионерка, дамата продължава да работи каритативно за мигранти без здравни
осигуровки, а освен това е спонсор на Българския културен клуб в Грац от
основаването му досега. Наричат я „майката на българските емигранти“. Сред
доайените на общността ни е и архитект Григор Дойчинов – дългогодишен професор по архитектура в Техническия университет, известен автор – носител на
европейска награда за културно наследство и ръководител на редица международни
проекти.
ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА, НАУКА.
Миналата година в Грац отвори врати българско училище – „Н. Й. Вапцаров“ (вж. бр. 1 – б.р.). Преди доста години в града е имало само курсове по майчин език, но към общината. Водила ги е българистката Линда Праматарова.
В Грац е пълно с талантливи българи от разнородни области. В оркестъра на Операта свирят Елисавета Станева-Фогл, Емилия Гладнишка, Иванила Лулчева и Камен Николов. Сред известните ни сънародници са още певиците Дарина Кандулкова-Имер и Теми Рафаел-Камбурова, хореографът Валентин Йосифов, художничката Жени Нолчева.
„Имаме и различни технически мозъци – активни млади хора с малки деца. Идват по концертите на клуба ни, участват в културния живот. В същото време Грац е
студентски град с традиции. Дори моята баба Мара Камбурова е завършила едно
време фармация в Грац“, разказва Мариана Калинова, зам.-председател на
Българо-австрийския културен клуб – Грац. „И сега мнозина български студенти
учат тук за архитекти, прависти, икономисти, медици“, добавя още тя.
БГ ресторант и църква обаче си нямат, пояснява Калинова. Засега. Иначе отец Петкин от Виена пътува дотам само при предварителна уговорка за конкретни поводи.
БЪЛГАРСКИЯТ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР.
Мариана Ердьоди-Калинова е от Пловдив, но живее в Грац от 20 години. По професия е геодезист, но от дете се занимава и с изобразително изкуство. Организира няколко самостоятелни изложби там и покрай тях постепенно се запознава с все повече наши сънародници от различни сфери. Така през 2006-а с подкрепата на активни българи се основава Българо-австрийският културен клуб.
Програмата му залага на развитие и укрепване на културни връзки между България и Австрия. Клубът организира поредица от концерти с класическа музика на австрийски и наши композитори, както и културни изяви като литературни четения, джаз концерти, прожекции на български филми и др. За организацията на събитията клубът получава субсидия от отдела по култура на област Щирия. „Гордея се, че до момента успяваме сами с доброволен труд да създаваме събитията. Не разчитаме на държавна подкрепа от България. Трудно ни е обаче, че нямаме собствено помещение за културни изяви и голяма част от финансовите средства на клуба отиват за наем на подходящи зали“, вметва г-жа Калинова.
От няколко години тя живее във Виена, но продължава да работи в клуба като
заместник-председател. На председателското място сега е известната виолистка
Елисавета Станева-Фогл, дейно подкрепена от членовете на ръководството
Маргарита Марангозова, Линда Праматарова и др.
Клубът кани за концерти топимена в арта като братя Владигерови и джаз акордеониста Мартин Любенов, гостували са му и Златка Бойчева от българския кафе-театър и танцовият ансамбъл „Китка“ от Виена, поддържа сътрудничество и с „Дом Витгенщайн“.
ГОРДОСТ
„Преди да създадем клуба, хората пътуваха специално до Виена, за да гледат нещо във „Витгенщайн“, и все се оплакваха, че няма българска култура в Грац. С клуба обаче направихме така, че шест години по-късно културата сега им идва на
крака“, гордее се Калинова. „Основната ни цел е да сплотим чрез изявите си
българската общност в града и да разпространим нашата култура зад граница“,
обяснява още тя. До средата на 1970-те в Грац с културната дейност за българите
там пък се е занимавала Дина Григориаду.
