На 25 януари , на 82-годишна възраст, почина легендарният Коста Цонев. Отиде си един голям Човек и Актьор, който от години изправяше хората на крака с великолепната си игра в театъра и киното. Преклон пред светлата му памет!
Коста Цонев е роден в София на 3 юни 1929 г., макар във всички документи да е записана рождената дата 10 юни. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми, бояджията“ по сценарий на брат му писателя сатирик Васил Цонев.
През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.
През 1952 г. дебютира в ролята на Антон („Младостта на бащите“ – Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър „Николай Бинев“), където работи в продължение на 14 години. От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър „София“. Гастролира в Театър 199. Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. В създадения през 1965 г. Театър на поезията и естрадата изиграва ролята на Дон Кихот, образ, който го съпътства цял живот.
В историята на българския театър остава с ролите на Ричард III в едноименната пиеса на Шекспир, на Тибалт в „Ромео и Жулиета“, на Чорбаджи Петко от „Първите“ на П.Ю.Тодоров, на Жак в „Както ви хареса“ от Шекспир и много други.
Участва в над 200 филма. Незабравими ще останат ролите му Боян („Бъди щастлива, Ани“ – 1961, реж. Вл. Янчев), Емил Бобев („Господин Никой“ – 1969, реж. Ив. Терзиев), Евънс („Няма нищо по-хубаво от лошото време“ – 1971, реж. М. Андонов), Бащата („Баща ми бояджията“ – 1974, реж. Ст. Димитров), Александър, Йоан Асен („Сватбите на Йоан Асен“ – 1975, реж. В. Цанков), Емил Боев („Умирай само в краен случай“ – 1978, „Тайфуни с нежни имена“ – 1979, реж. М. Гетов), Принц Кирил, Климент Охридски („Удърът“ – 1981, „Борис I“ – 1985, реж. Б. Шаралиев), Никола Бакърджиев („Спасението“ – 1984, реж. Б. Пунчев), Христо Алданов („Дом за нашите деца“ – 1987, реж. Н. Чернев), Скарлатов-бащата, Борис Скарлатов („Жребият“ – 1993, реж. Ив. Гръбчева), Иван Димовски („Кръговрат“ – 1993, реж. Д. Боджаков), Дядото („Шантав ден“ – 2004, реж. С. Пешева) и др.
Ролите му в телевизионни постановки „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и др. се помнят от поколения българи.
В политиката влиза през 2001 г. като депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) от „Национално движение „Симеон Втори“. Депутат е и от 40-ото Народно събрание (2005-2009). На 11 юли 2005 г. като доайен открива първата му сесия.
През 2001 г. издава мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село“, а през 2007 г. – книгата изповед „Моите жени, моите роли“.
През 1976 г. е удостоен със званието народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство. (БТА)
Снимка Булфото
