Австрийските банки и финансови институции имат вложения в гръцки ценни книжа, обвързани са и с Италия, тежка е и икономическата ситуация в съседна Унгария, твърди Елица Караенева, главен редактор на А4 – списанието на българите в Австрия в интервю за GRReporter
Как реагират австрийските финансови институции на намаляването на номиналната стойност на гръцките облигации?
Въпросът за орязването на номиналната стойност на гръцките облигации се дискутира във финансовата преса. За съжаление преговорите за 50%-то намаляване на гръцкия дълг зациклиха миналата седмица и това още повече изостри и без това напрегнатата ситуация около кризата в Гърция. Австрийските банки и други финансови институции имат своите вложения в страната, които се опитват да опазят, доколото това е възможно. От коментарите на експертите разбирам, че най-трудни са преговорите с частните инвеститори, тъй като техните интереси са разнопосочни. Като че ли все по-открито се говори за официален фалит на Гърция, макар че никой няма интерес от това.
Как реагират австрийците на кризата в Еврозоната?
Последните проучвания на общественото мнение показаха, че австрийците се отнасят с доверие към Европейския съюз (74%), но нарастват съмненията относно бъдещето на единната европейска валута. На 13-ти януари американската агенция Stanadard&Poor’s доста неочаквано понижи кредитния рейтинг на Австрия на АА+. Тежката икономическа ситуация в съседна Унгария, както и финансовата обвързаност с Италия са фактори, които неизбежно влияят върху финансовата стабилност на алпийската държава. Събитията в последните месеци се развиват изключително динамично и често са трудно предвидими. Австрия винаги е била сред отличниците в ЕС, но сега нещата не изглеждат толкова оптимистични. Въпреки че по време на голямото коледно пазаруване търговците отчетоха 4% увеличение на печалбите в сравнение с миналата година, потреблението като цяло се свива. Всичко това се отразява и на настроението на обикновените хора по улиците. Несигурността в бъдещето ги плаши.
Да обърнем поглед и към българската общност. Как изглежда тя през очите на главния редактор на единственото българско списание в Австрия?
Като една мини България. Ако погледнем българското общество тук, ще видим, че то е проекция на обществото в България – има бедни, които са готови на всякаква работа, за да оцеляват, има много студенти, има хора със стабилни доходи, които живеят тук от години, част от тях вече са с австрийско гражданство, има и изключително богати хора. В последните години и особено след приемането на страната ни в ЕС обликът на нашата диаспора тук се промени. Вече наблюдаваме и една нова група, състояща се предимно от хора с успешен бизнес в България, които идват да живеят със семействата си в Австрия заради по-високия стандарт на живот, чистотата и сигурността. Има и успешни специалисти, които са работели за западни компании я България и получавайки повишение, идват в централата във Виена. Тук не коментирам темата за проституките и джебчиите, които за съжаление най-често биват показвани от австрийските медии. Но пък бих искала да подчертая, че в Австрия работят и се изявяват български певци, артисти, художници, музиканти, които са имена не само в Европа, но и в света.
От началото на тази година българското списание излиза вече с ново име и дизайн. Как стигнахте до тази промяна?
В края на миналата година списанието навърши 5 години. Неизбежно беше да се замислим за промени, както в цялостното му графично оформление, така и по отношение на съдържанието. Търсехме ново име, което да е кратко, запомнящо се и да има едно и също значение на български, и на немски. А4 е магистралата, по която най-често влизаме в Австрия, пътувайки с кола. Пътят е символ на динамика, развитие, комуникация, той свързва хората. Затова и решихем, че А4 е подходящо име за едно модерно списание, което има за цел да служи като културен мост между две европейски държави. Това е причината, поради която нашето издание е двуезично.
Има ли промяна в темите, които предлагате на читателите си?
Ние не говорим за ново списание, а за промени във вече съществуващото „Българите в Австрия”. През март миналата година проведохме анкета сред нашите читатели и тя ни даде много нови насоки и идеи за бъдещето развитие. Въведохме повече кратки новини, повече информация за актуални събития от обществения, политически и културен живот в Австрия и България. Стремим се да бъдем полезни на хората и да им помагаме в процеса на тяхната интеграция в местното общество. А това означава, че те трябва да знаят не само за българската природа, история и традиции, но и за австрийските. Познавам много хора, които живеят тук от 20 години и не знаят нищо за историята на на тази държава и не са излизали от Виена. Затова в списанието се опитваме да намерим баланс между материалите за България и Австрия като в същото време представяме и теми, които са актуални и за двете страни – опитваме се да търсим паралели и различни гледни точки. Искаме да бъдем модерна медия и да дадем самочувствие на българина като европеец без да залагаме на евтин патриотизъм.
Трудно ли се прави печатна медия в днешно време?
Много трудно. Тъй като ние сме и двуезично списание, освен през редактор и коректор, материалите минават и през преводач. Следва графичната работа, печат, разпространение. Щастлива съм, че мога да разчитам на прекрасен екип от ентусиазирани млади хора, които не се страхуват от предизвикателствата и са готови да екпериментират.
