Защо избрахме темата за гневните млади хора за първия брой на А4 и какво от събрания материал остана извън страниците на списанието
Текст Блага Златева
„Днешната младеж” неизменно бива безмилостно критикувана от „вчерашната”. Ако започнем да броим обявените за „изгубени” поколения, има да се чудим как изобщо е оцелял светът досега. За днешните „изгубени” най-често можем да чуем, че са се изгубили в Интернет, във виртуалната реалност, в паралелен свят, наречете го както искате, затова и са загърбили реалния. Станали са апатични, аполитични, обществено неангажирани, социално активни единствено в социалните мрежи.
През изминалата година обаче поредното „изгубено” поколение излезе от анонимността на своите никнеймове и IP адреси и с учудваща категоричност заяви недоволството си от статуквото. Младежките протести лавинообразно обхванаха различни точки от света.
Настанаха революции, окупации, шествия и демонстрации различни по форма, мащаб и кауза. Първоначално световната общественост бе леко стъписана, но бързо се отърси от шока и се зае да анализира и коментира, да прави прогнози и глобални обобщения.
Усетили полъха на вятъра на промяната, ние от редакционния екип също преценихме, че темата за бунтуващите се млади хора не просто заслужава съответното внимание, но и е изключително подходяща за водещ материал в първия брой на А4, новото, преобразено, по-модерно и по-младежко списание на българите в Австрия.
Избрахме да подходим към въпроса за бунта малко по-нестандартно. И понеже в подобни обществени дискусии неизменно биваме залени с клишета, се опитахме да погледнем зад тях и така да съберем всички парченца от пъзела на гнева, за да го оцветим и направим по-видим. Искахме преди всичко да разберем достигна ли духът на революцията до австрийските и българските младежи.
Ето защо потърсихме тяхната гледна точка относно това струва ли си изобщо да протестираш и срещу какво, както и относно съмненията и страховете им за бъдещето. По-долу ви представяме и анкетата, която проведохме сред млади хора от България и Австрия.
За да разчетем правилно отговорите им потърсихме помощта на социолога Стефан Кръстев от Центъра за култура и дебат „Червената къща”- София, политолога от Виенския университет Михаел Мецник и психолога Надя Колчева. (Интервютата с тях ще бъдат публикувани отделно.)
В крайна сметка нашият цветен калейдоскоп на бунта показа, че младите хора в Австрия и България също имат своите каузи, но рядко са готови да ги изкрещят и да протестират за тях. Едните, защото животът им въпреки всичко си остава уреден и сигурен, а другите, защото смятат, че няма кой да ги чуе. В условията на всеобща криза, била тя финансова или ценностна, всички са загубили едно – предсказуемосттта. Затова някои избират бунта, други бягството.
Казват, че 2012 е година на радикални промени. Дали и тя ще е обагрена в цветовете на гнева, тепърва предстои да разберем.
_____________________________
За да разберем по-добре нагласите на младите хора между 18 и 30 години в България и Австрия и тяхното отношение спрямо настоящето и бъдещето, проведохме кратка анкета.
Попитахме ги
– с какъв цвят и предмет биха се идентифицирали
– срещу какво биха протестирали
– Какво е тяхното отношение към държавата, имат ли доверие в нейните институции, могат ли да разчитат на нея.
– трудно ли е да си млад човек в днешно време?
Ето и част от отговорите, които получихме:
Лукас, 29-годишен, австриец
Идентифицира се със свещ, а като цвят – тюркоаз. Би протестирал срещу всяка грубост. Не се страхува за бъдещето и смята, че не е трудно да си млад човек в днешно време. Отчита незаменимата роля на държавата в публичните услуги и има доверие в нея по повечето въпроси.
Мария, 25-годишна, българка, живееща в Австрия
Идентифицира се с мотор и зелен цвят. Би протестирала срещу студенината в човешките отношения. Страхува се малко за бъдещето, защото е неизвестно. Вижда държавата като сложна и бюрократична машина, на която не може да разчита. Според нея е трудно да си млад човек днес, защото трябва да се бориш за работа и непрекъснато да се доказваш.
Ян, 33 години, австриец, работи в софтуерна фирма
Неговият предмет е мечка, а цвят – червен. Би протестирал срещу ограничеността, тесногръдието, догматизма и арогантността. Не се страхува за бъдещето си, но неизвестността го плаши. По-скоро не разчита на държавата, но за щастие в момента и не му се налага. Не вярва системата в Австрия да колабира, но със сигурност в много области ще трябва да се пести. Ян смята, че в днешно време е трудно да си млад човек, особено с рязкото падане на заплащането и то без да има значение каква квалификация има човек. В някои сектори нещата са все още стабилни, смята той, но в повечето се наблюдава голям срив.
Петя, на 30, българка, работи в сферата на Маркетинг и B2B в телекомуникациите
Петя се усеща като цвете – цъфти или вехне според това как се грижат за нея. Нейният цвят е зелен. Несправедливото отношение би я накарало да протестира. Притеснява се за бъдещето си и това притеснение често се трансформира в страх. Не разчита на държавата, по-скоро очаква следващото прецакване. Петя смята, че да си млад несемеен е по-скоро предизвикателство, не трудност, но да си млад и семеен е трудно!
Тя казва, че по принцип няма доволни млади хора, а на въпроса дали има организирано движение на такива недоволни млади в България казва, че не е чула нещо специално.
Това, което основно я тревожи е продължаващата тенденцията с невероятните изисквания на работодателите за стаж, от рода на поне 3 години по специалността. „Всеки иска млади, невероятни специалисти, с голям опит и поне 2 езика, но за средната сума от 700 лв. Младите искат шанс, за да започнат да трупат опит. Това което наблюдавам е, че хората като мен трябва да са мултифункционални, но в същото време фирмите не отделят пари за развитие на персонала, което е много важно.”
„В социалната сфера недоволството ми е основно от неуредените условия за живот – като започнеш от безумните кредити и стигнеш до липсата на тротоари, за да минеш с детската количка.” Петя би участвала в движение на недоволни млади в България, защото вярва, че ако говориш за проблемите, имаш шанс да промениш нещо.
Десислава, на 29, българка, работи в рекламния отдел фармацевтична компания.
- предмет – може би – лампа… от тези големите за хол
- цвят – кафяво
- да се разкрещя – мен лично много неща могат да ме накарат да се разкрещя, но най-вече несправедливостта към някой
- страхувам ли се за бъдещето – мъничко, но се опитвам да гледам положително
- разчитам ли на държавата – много искам да разчитам и се надявам един ден, ако имам нужда държавата да ми помогне… все пак съм редовен платец
- трудно ли е да си млад човек – ами в днешно време не е лесно, без значение дали си в България или другаде, за съжаление днес всичо е свързано с пари, които трябва да изкараш сам и с много труд
Бабси, 25 години, австрийка, студентка
„Не мога да определя точно с какъв предмет бих се идентифицирала, но ще бъде нещо спокойно. Зеленото във всичките му нюанси е моят цвят”. Нейното собствено лошо настроение и научните работи, написани сложно, така че да не бъдат разбрани, биха я накарали да се разкрещи. Бабси е участвала в студентските протести, тъй като е недоволна от образователната политика на Австрия. „За съжаление, нищо не се промени – споделя тя – Изглежда за държавата е по-важно да купува скъпи самолети и да подкрепя ненужни корумпирани банки, отколкото да инвестира в държавните университети. А резултатът от една такава инвестиция би бил по-будни и интелигентни граждани”.
Бабси заявява, че няма нещо, с което да не може да се справи, стига да поиска и затова не се страхува за бъдещето. Тя разчита на своите приятели, семейството си и най-вече на самата себе си. Държавата е твърде абстрактно понятие за нея и не вижда как може да вярва на 8 милиона човека. Бабси смята, че днес е по-лесно да си млад човек в сравнение с времето на нейните родители. „Имах достатъчно време, за да порасна и сега не ми се налага да се втурна веднага в печеленето на пари. Това е нещо, за което съм много благодарна на майка ми и баща ми”.
Темата подготвиха Елица Ценова, Доника Цветанова, Блага Златева, Нели Динева и Людмила Ханджийска
