текст Вяра Бучкова
Когато човек поживее по-дълго в чужда държава, постепенно започва да прихваща някои от местните обичаи. През първите години от престоя ни в Австрия гледах с възхищение и любопитство така наречения адвентскранц (Adventskranz) – венец от борови клонки с четири свещи. В средата на ноември красивият коледен символ може да се намери навсякъде – от цветарските до хранителните магазини. Предлагат го в най-разнообразни варианти – от съвсем истински до направен от изкуствени материали. Колкото и да ми харесваше тази украса, не се решавах да я купя за дома, защото не разбирах докрай предназначението й. Все пак тази традиция е силно католическа.
Родителите често откриваме света чрез децата си. В детската градина на сина ми цяла седмица изработваха адвентскранц и накрая той бе официално осветен в близката църква. Така за първи път на масата ни се появи венецът с четири свещички и украса, изработена от детето. Преведено от латински думата „advent” означава пристигане. “Kranz” пък е немската дума за венец. По традиция четирите свещи трябва да са лилави или розови (официалните цветове на католическата църква), но днес могат да се намерят и червени, зелени, оранжеви. Първата свещ се запалва в първата неделя след 26 ноември и отброява оставащите четири седмици до раждането на спасителя. Всяка следваща неделя се пали по още една свещ. Втората е посветена на Витлеем, градът на Христос, третата на овчарите, а четвъртата на ангелите – тя грейва в самия празничен ден.
На 27 ноември празнично запалихме първата свещичка. От една страна беше вълнението на детето, което се радваше на вниманието, отделяно на изработения от него венец. От друга страна беше тръпката, че правим нещо различно от познатата ни традиция. Нямах усещането, че това е предателство спрямо нашите православни обичаи. На Бъдни вечер, както всяка година, ще си направим постна вечеря и ще разчупим питка с паричка. Просто прибавихме още едно приятно изживяване в предколедната еуфория. Затворихме очи и си пожелахме по нещо хубаво, а после момчето ни изпя научената в детската градина песничка:
Advent, Advent, ein Lichtlein brennt.
Erst eins, dann zwei, dann drei, dann vier,
dann steht das Christkind vor der Tür.
В шарения свят, в който живеем, често се делим на „ваши” и „наши”, на „ние” и „те”, на „местни” и „пришълци”. Но и също толкова често се сливаме, смесваме и преливаме един друг. В опитите си да запазим националната си идентичност трябва да уважаваме и чуждите традиции. Пък и няма лошо да вземем по нещо от тях. Ако това ще ни направи по-добри.
_____________________________________________
Още по темата:
Коледно настроение във Виена – пунш и блясък
