Ернст Волер: 1 милиард евро годишно са инвестициите за култура и наука във Виена

Автор Марио Николов

назаем от ArtNovini

При инвестирани 100 евро в култура, в края на годината получаваме 230, възвращаемостта на инвестицията е 2.3 пъти… Бюджетът на община Виена за култура и наука е над 220 млн. USD… Проведохме успешнатеатрална реформа… Създадохме система за субсидиране, която е директна и прозрачна… Малките и средните театри в града показват най-малко 250 премиери за година… Светът се промени – вече няма монокултури…“ – споделя председателят на Общинската комисия за култура и наука в австрийската столица Ернст Волер.

ЕДИН от синонимите на Виена е „култура”. Когато през 2007 г. посетих за първи път австрийската столица, имах чувството, че съм преживял своеобразен „културен ураган”. Оттогава, вече няколко години, се опитвам да си отговоря на въпроса „Как може да бъде постигнато всичко това?”. Някои биха обяснили този феномен с имперското минало на Австрия, с историческата, геополитическата и икономическата конюнктура… Всичко това е вярно, но е и вярно, че за да има подобни резултати, е от значение как се управлява това наследство, тази печеливша индустрия, защото във Виена, културата отдавна е индустрия – в най-добрия смисъл на думата…  

През пролетта на 2008 г., при една среща в кметството на Виена (Rathaus), мои събеседници споделиха, че бюджетът за изкуство и култура на общината (за същата година) е… над 220 млн. EUR. Но, за да разбера поне малка част от концепцията и принципите на управление в областта на културата на този град, трябваше да изчакам до срещата си, която се състоя неотдавна, с Ернст Волер (Ernst Woller), депутат в Парламента и член на Общинския съвет на Виена (Wiener Landtag und Gemeinderat) от Социалдемократическата партия на Австрия (Sozialdemokratische Partei Österreichs, SPÖ) и председател на Общинската комисия за култура и наука…

 …В самия край на необичайно „летния” септември фестивалът Vienna Design Week беше превърнал града в огромна изложбена зала; вече седмица почитателите на художника Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918) се наслаждаваха на проекта „Меланхолия и провокация” (Melancholie und Provokation) в Leopold Museum; управата на града се подготвяше за мащабната инициатива „Дългата нощ на музеите” (Lange Nacht der Museen), която по-късно се оказа, че са посетили над 190 хиляди души…

С Ернст Волер се срещнахме в уютното кафене Sluka, което се намира съвсем близо до Ратхаус, по средата между кметството и сградата на Австрийския парламент – място, където през годините са „взети много важни решения”. Специално за разговора ни, съветникът излезе от заседание на Виенския общински съвет, в което, както ни обясни, предстоеше обсъждането на повече от 15, свързани с културата и науката, предложения… След това сподели чудесните си впечатления от своето първо (частно) посещение в България и по-конкретно от Нова Загора, Стара Загора, Рилският манастир, София и Пловдив – град за който не спести суперлативите си…

Още в самото начало на срещата ни стана ясно, че ще имаме изключително интересен и приятен събеседник.

Културата е сред най-съществените фактори в живота на Виена,

започна разговора г-н Волер. – 90% от всички съобщения в медиите по света, които са свързани с града, се отнасят за културни събития, провеждани тук. Всяка година имаме около 11 милиона нощувки на туристи, като 70% от гостите споделят, че идват именно заради голямото разнообразие от концерти, изложби, театрални и оперни постановки, фестивали… За наша радост, от няколко години Виена е градът с най-високо качество на живот в света и е конгресен център №1...

Логично, последва въпросът за финансирането на културата. За миг си спомних баналните фрази, които често чуваме у нас: „Дай ми пари и ще видиш, какво мога.” или „Хубавите работи, стават с много пари.” Към тях, обаче, трябва да се добавят и още много „артмениджърски” качества, които засега предпочитам да не коментираме…

Най-голямата част от средствата, които общината инвестира в областта на културата, са за театър и музика, продължи Волер. – Във Виена има 50 театъра и концертни зали, с 40 хиляди места, които всяка вечер имат представления и повечето от тях са разпродадени напълно…

Годишно, за култура и наука, общината изразходва около 220 млн. EUR, но във Виена, има още четири големи театъра и девет големи музея, които са държавни, допълни общинският съветник. – Субсидирането на тези културни институции е 100% от бюджета на Република Австрия, като държавата влага в тях 450 млн. EUR. Общо, за култура и наука във Виена, за една година, се инвестират около 1 млрд. EUR. Това е изключително важно, не само за тези две сфери на обществения живот, но и за туризма и икономиката на града. Според изчисленията ни, при инвестирани 100 EUR в култура, в края на годината ние получаваме 230 EUR, т.е. това е инвестиция, чиято възвращаемост е 2.3 пъти!..

Ернст Волер сподели, че е голям почитател на театъра и съвсем естествено разговорът ни се насочи в тази посока. Недалеч оттук се намира Бургтеатер (Burgtheater), който със своите 2500 места е най-големият държавен театър в Австрия и в немскоговорящите страни въобще, посочи събеседникът ми. Такъв е капацитетът и на Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper). Както казах, тяхното субсидиране е ангажимент на държавата. Но в нашия град имаме и много други театри, опери и концертни зали, които се финансират изцяло от община Виена. Например, преди пет години, след грандиозна реконструкция и реставрация, отново отвори врати прочутият Theater an der Wien (Linke Wienzeile 6), който е 100% общинска собственост.

 Theater an der Wien е уникална институция

заяви общинският съветник. – Основан е преди 210 години (бел. ред.: отваря врати на 13 юни 1801 г. с операта Alexander от Франц Тайбер – Franz Teyber; 1758-1810), а през 1805 г. тук се провежда премиерата на операта „Фиделио” (Fidelio) от Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827). В този театър, за първи път са изпълнени и шедьоврите на гениалния композитор като Втора симфония, Трета симфония, Пета и Шеста симфония, прочутият му цигулков концерт (бел. ред.: Konzert für Violine und Orchester D-Dur op. 61) и т.н.

Театърът има големи традиции, защото оттук започва сценичната история на творби от автори като Салиери (Anton Salieri; 1750–1825), Франц Шуберт (Franz Schubert; 1797-1828), Йохан Щраус–син (Johann Strauss (Sohn); 1825-1899), Жак Офенбах (Jacques Offenbach; 1819-1880) и много други, допълни Ернст Волер. – След реконструкцията, Theater an der Wien разполага с 1000 места и акустика, която е сред най-добрите в света. В последните 40 години тук се играеха основно мюзикъли, но по моя идея, решихме да върнем предишната му слава и от пет години на неговата сцена се поставят опрени спектакли. По този начин, в момента, Виена има четири опери, които се радват на огромен успех.

По качество на оперната програма, Theater an der Wien, е на трето място в света, продължи председателят на Общинската комисия за култура и наука. – Репертоарът му се различава от този Виенската държавна опера, чиито постановки, разбира се, са по-мащабни – там се поставят Вагнер, Верди… Тук се играят „по-малки” опери, но те се сменят по-често. Например, в рамките на месец една опера има шест представления, а през следващият – вече се поставя нова постановка, която също се играе шест пъти и т.н. Друго достойнство на този театър е, че предлага на ценителите на оперното изкуство преди всичко непознати или слабо познати творби – от барокова до съвременна опера. Тази концепция се оказа много успешна, но и много скъпа – бюджетът на театъра е 22 млн. евро, което представлява 10% от средствата за култура и наука, които дава общината…

Каква обаче е ситуацията при по-малките трупи?

 Във Виена има 50 малки и средноголеми театри, както и 120 частни трупи

които нямат постоянна зала и използват различи сцени. Ако се пресметнат тези данни, се оказва, че за година само те предлагат на зрителите най-малко 250 премиерни спектакъла! Казвам му, че в България понятието „театрална реформа” е много актуално, а темата за нейното прилагане – особено чувствителна…

Преди осем години ние също извършихме театрална реформа. Създадохме система за субсидиране, която е директна и прозрачна, защото, съвсем естествено е, винаги да има повече идеи и проекти, отколкото могат да бъдат финансирани, разказва Волер. Питам го как се осъществява директното финансиране в театъра и в какво се изразява реформата? Има няколко театъра, немного на брой, които получават финансиране на базата на политически решения в Общинския съвет, поясни той. – Това са големите общински театри. Вече споменах, че държавните театри получават парите си от републиканския бюджет – това е установено в Конституцията и не може да се промени. Общинският съвет взима решения за финансирането на Theater an der Wien, на двата големи (с по 1200 места) – Йозефщат (Theater in der Josefstadt) и Фолкстеатeр (Volkstheater Wien), както и на Театъра за младата публика (Theaterhaus für junges Publikum), който е най-големият в Европа.

Всички средни и малки театри и тези, които са на „свободна практика”, могат да кандидатстват за субсидиране, като представят творческите си концепции за период от четири години. Ако бъдат одобрени, те получават гарантирано финансиране, като, например, в настоящия момент периодът обхваща времето от 2009-а до 2013 г. За следващата четиригодишна фаза се нов обявява конкурс, в който театрите трябва да кандидатстват отново. По този модел финансираме общо 41 театъра и трупи. Според нас, това е най-добрата форма на субсидиране, защото е дългосрочна и се предоставят по-добри суми.

Трупите, които са на „свободна практика”, могат да кандидатстват за парична подкрепа на техни проекти. В община Виена има три театрални съвета, които са назначени за период от четири години и те решават кои проекти да бъдат финансирани.

Годишно подкрепяме между 100 и 150 проекта като в зависимост от мащаба и качеството му, продължителността на субсидирането е за половин година или за цяла година.

Имаме и още една форма на подпомагане, продължава събеседникът ми – т.нар. „субсидиране по местоположение”. Известно е, че повечето театри са разположени в центъра на града, но ако някой от тях реши да даде представление в крайните райони на гарда, като например в 21–и, Флоридсдорф (Floridsdorf), който се намира от другата страна на Дунав. В такъв случай общината може да насърчи това „местоположение” и така жителите му ще могат да отидат на театър в района, в който живеят…

Бих споменал и още няколко инициативи, които работят успешно. Например, проектът „Лоцмани на културата” – чрез него, да дойдат в театъра, се мотивират и организират работещите във фабриките, които не посещават толкова често постановки. Друг форма е т.нар. „Културен паспорт”, предназначен за хора, които печелят малко. Щом докажат ниските си доходи, те могат да получат такъв паспорт и да посещават безплатно различни културни събития.

Разработили сме и програми за субсидиране на различни младежки проекти. Преимуществото при тях е, че много бързо предоставяме средства на младите хора, така че да могат също много бързо да осъществят своите идеи. Бих искал да добавя, че в репертоарите на някои театри са включени и безплатни представления за младежи...

Тази година честваме десетата годишнина на прочутия Квартал на музеите във Виена (MuseumsQuartier Wien; MQ). За десетилетие MQ се превърна в един от най-големите комплекси за изобразително изкуство и постановъчно изкуство в света и стана уникално място за срещи на младите хора. Всяка година тук идват около три и половина милиона души. През лятото в MQ се проведе и 28-то издание на международния фестивал „ИмПулсТанц” (ImPulsTanz), сред чиито звезди беше и българският артист Иво Димчев…

Как се справя Община Виена с голямото етническо разнообразие в града, което несъмнено се пренася и в областта на културата, по-конкретно в сценичните изкуства? Виена е мултикултурен град, има около 1.8 милиона жители, като 44 % от тях имат миграционен корен, казва Волер. – Това означава, че почти всеки втори жител на града, ако не е чужденец, такива са неговите родители, или баба и дядо… – т.е. не можем да говорим за малцинство. Разбира се, във Виена се прави театър и за тях. Много от тези хора говорят толкова добре немски, че не може да се направи никаква разлика.

Ние отдаваме голямо значение на театрите, които покриват културните потребности на различните етнически общности. Например, създадохме еврейски театър, в града работи т.нар. Интеркултурен театър (Interkulttheater Wien), в много от театралните ръководства има хора, които не са родени в Австрия… Във Виена, обаче, не искаме да създаваме театър-гето и да казваме „това театър е за сърби, или за румънци, или за турци…” В нашия град работят турски театрали, кюрдски театрали, има румънски театър, в Българския културен институт „Дом Витгенщайн” също често се поставят пиеси… Но нашето желание е да създадем интеграция в т.нар. „нормален културен живот”. В момента, в Общинския съвет, обсъждаме концепция за културно пространство на постимигрантите, което ще предоставим на хората, ангажирани с театрална дейност, които са второ поколение имигранти, т.е. родителите им са дошли преди години, а те са израснали тук. Идеята е да няма специален театър за определена култура, защото ние поставяме акцент върху интеграцията…

Идвайки за срещата ни видях, че във Фолкстеатер се играе постановката Die Reise от Жаклин Корнмюлер (Jacqueline Kornmüller), в чиято сюжетна основа е имиграцията. Във виенския афиш, често ли има постановки с подобно съдържание, питам събеседника си. Много театри за немскоговорящата публика често поставят пиеси, чиято тема са имигрантите и тяхната интеграция, отговори общинският съветник. – В спектакъла Die Reise, тридесет имигранти разказват своите истории – как са пристигнали в другата страна, как са започнали новия си живот…

Във Виена живее българският драматург Димитър Динев, когото познавам добре. Той е много успешен автор – написа пиеси за Бургтеатер и за Фолкстеатер, но не искаме тук той да разказва своята история в български театър, а във виенски…

Светът се промени – вече няма монокултури

С тези думи нашият разговор завърши, а финалът, разбира се, остана отворен… На раздяла Ернст Волер ми каза: Всички документи публикуваме в интернет – там можете да намерите и доклада на община Виена за субсидиите в културата… Надявам се скоро да се видим отново и да продължим разговора си за работата ни в областта и на другите изкуства…

След тази среща, макар и да не успях да навляза в някакви особени дълбочини на управленските механизми в областта на културата във Виена, със сигурност разбрах едно – необходима е политическа воля, непредубеденост, толерантност, търпение и широка дискусия. Но най-вече – ясната идея, че от култура и наука може да се печели много. Наистина много…

Материалът е подготвен със съдействието на ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.