Текст Правда Михайлова
Кърджалийските пирамиди – голяма група от ерозирали в различни причудливи форми скали, са разположени по ридовете Каяджик и Чуката в Източните Родопи. Тези красиви природни формирования са едни от най-посещаваните от туристи естествени пирамиди на територията на България. Това чудо на природата буди любопитство със своите уникални форми, в които човек лесно може да припознае образите на хора, животни и птици.
Каменната сватба са скалните образувания, простиращи се на няколко километра източно от Кърджали, близо до село Зимзелен, на площ от около 40 декара. Те представляват чудна гледка. Името е дадено, заради приликата на формированията, с близко разположени един до друг хора. Това е навярно най-интересното скално образувание, което може да се види сред т.нар. Кърджалийски пирамиди.
Една красива легенда разказва за нещастна любовна история. Според преданието млад момък от Зимзелен залюбил девойка от съседно село. Левентът бил омагьосан от прекрасните очи на своята любима, които били сини като небето.
По онова време момите трябвало да ходят задължително забулени – само очите им се виждали. Младежът, преследван от прелесните момини очи, искал все повече и повече да зърне лицето на девойката. Бащата на левента отишъл при родителите й и след известни увещания успял да я откупи. Вдигнала се тежка сватба, а по пътя към село Зимзелен ненадейно духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Пред неописуемата й хубост всички сватбари занемели. Тогава свекърът завидял на сина си. Заради нечистите му помисли природните сили наказали всички присъстващи и те са вкаменили. 
Единствено младоженецът останал жив и през горчиви сълзи помолил вятъра да вкамени и него. Природната стихия изпълнила молбата му. Чудото на Каменната сватба и до днес се извисява до една локва, която напомня за незасъхналите сълзи на злочестия младоженец.
Формирането на природната композиция е започнало преди 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъното на топло, плитко море. Разтърсван от активната вулканична дейност, тук релефът непрекъснато се променял.
Утаена вулканична пепел, примесена със скални късове образували красиви скали – риолитови туфи.
След оттеглянето на морето, при вертикални движения на земната кора те се издигнали ( повечето от скалните фигури днес достигат височина до 10 метра )и били изложени на ерозионната сила на вятъра, дъжда и слънцето, които започнали хилядолетното им оформяне. А различният състав на минералите в скалата е причина за разнообразните й цветови нюанси – Каменната сватба е оцветена интересно в розово, червено, кафяво.
Каменните гъби – друго интересно варовиково образувание са се създали преди милиони години, под въздействието на влагата и вятъра, който им е придал причудливи „гъбени“ форми, но с гигантски размери. 
Те се намират на около 1 километър в северна посока от село Бели пласт, непосредствено на самия път между градовете Хасково и Кърджали. Известни са още и с наименованията Скални гъби, а местните жители знаята тези причудливи скални форми като Мантаркая.
Интересните природни феномени, образували се на площ от 3 хектара са разположени в защитен район на Южните Родопи. Външният им вид е толкова съразмерен и хармоничен, че няма как да се объркат с нищо друго. Всички екземпляри на Каменните гъби са с почти еднакъв размер, със съвсем малки разминавания. На височина природните забележителности в тази част на Родопите достигат до около 2.5 метра. Толкова е и дебелината на пластовете, от които са се формирали. Причината за причудливите форми на Каменните гъби се крие в минералния им състав.
Минералите, съставящи шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, които оформят пънчетата, което е довело и до различната степен на ерозия.
Впечатление прави приятният розов цвят, с който греят Каменните гъби. Друг цвят, в който са се „обляли” в резултат на влиянието на майката природа е синият, както и черният. В тези краски са обагрени горните им части – т.нар. „гугли”.
Допълнителен чар и богатство на природната местност придава и огромното разнообразие от видове птици. Около Каменните гъби могат да се видят редките орел змияр, червенокръста лястовица, египетски лешояд, испанско и обикновено каменарче.
Кърджалийските пирамиди са обявени за природна забележителност през 1974 г.
