Текст Сълзица Громан, учител в Българо-австрийското училище „Св.св.Кирил и Методий“ – Виена
И тази година учениците от българското училище „Св.св. Кирил и Методий“ във Виена отбелязаха най-свидния празник – Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура. Ден, в който всички ние гордо заявяваме, че сме българи. Ден, който дължим на светлите личности, имали далновидността още в далечното минало да прозрат, че род се сплотява, запазва и пребъдва само когато има собствена култура и когато пише на своя език със своя писменост.
На 22 май с грейнали лица ученици и усмихнати родители поднесоха цветя на паметника на светите братя Кирил и Методий в двора на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“.
Малко след този тържествен момент учители и ученици тържествено посрещнаха на сцената в залата гостите с химна „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви“, подет от всички присъстващи. Приветствие по повод на празника поднесе директорката на училището д-р Ирина Владикова. С мили и трогателни думи тя ни накара да се почувстваме още веднъж окрилени и възродени, напомни ни, че 24 май извайва цялостното духовно пространство в историята ни.
С български народни ритми и хора постановката „Шарена китка“ на танцовия състав приповдигна настроението на публиката. С плахи стъпки на сцената излязоха и най-малките – първолачетата. С букви от азбуката те изписаха различни гатанки, огласиха залата със звънките си гласчета и стоплиха най-съкровените кътчета на душите ни.
Със затаен дъх присъстващите изгледаха постановката на училищния театър 
„Морскосиньо“ по Валери Петров, с която завърши празничното тържество. Всички присъстващи дълго аплодираха учителите и учениците, превърнали неделята в истински празник на духа и знанието.
Нека винаги помним думите на руския академик Дмитрий Лихачов, отправени към младите българи:
„Помнете, че вие сте най-древните от съществуващите днес културни нации на Европа – не само живи останки от древна култура, но и съставка на бъдещето. Една малка нация като вашата може да бъде основополагащ камък на българската култура на Европа. Не забравяйте това!“.
