Поздравителен адрес от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май.
________________________________________________________
Върви, народе възродени!
ТЕКСТ Правда Михайлова
24 май. На този ден ни събуждат звънливи детски гласчета, които пеят „Върви, народе възродени!“, и песента ражда умиление в много от нас. Умиление към последния училищен звънец, любимата учителка, към наивните детски лудории, които отдавна са си отишли. 24 май – денят на Кирил и Методий, на ония велики мъже, превърнали дълга в себеотдаване, а изпълнението на мисията си в саможертва.
Един народ, тръгнал на люта битка срещу петвековния си поробител, на своето знаме вместо щит и меч извезва образите на двамата братя първоучители. В историята на никой народ няма бойно знаме с образи на просветители. За българите преди повече от единайсет столетия човеколюбието заговоря за първи път на славянски език. Нима Охридската книжовна школа не може да се нарече първият наш университет само защото не е имала устави и ритуали от по-късно време?! Нима Преславската школа на книжовници и просветители не поставя основните темели на днешната духовност на славянския свят?! А Търновската школа на Патриарх Евтимий и Григорий Цамблак не допусна огъня на поробителя да изпепели хоругвите на един народ – строител на европейската цивилизация през трагичния за всички 14. век?!
„Аз, буки, веди, глаголи“, рецитирали детските гласчета и сами търсели пътя, защото разбирали, че „науката е слънце“. В мрака на робството греели огнищата на знанието и сгрявали духа. Кой народ, като българския, е създал толкова песни и ги е съхранил през вековете на мъка и страдание?! Кой народ, като българския, е късал от залъка си, за да строи църкви, манастири и читалища?! Кой народ, като българския, най-много тачел е даскала, а единствената книга в къщата му е била най-голямата светиня?!
„Аз, буки, веди…“, се носело през вековете и на малцина им трябвало да кажат „О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?“. „А, Б, В…“ – свещени букви, редени една до друга в пламенните стихове на Ботев и Смирненски, в нежните любовни песни на Дебелянов и Яворов, в патетичните оди на Вазов. Букви, които се сливат в думи. Думи зов, думи упование, думи надежда, думи закрила, думи песен.
24 май – денят на буквите. Най-древният, най-спонтанният, най-красивият български празник. Да ни е честит вовеки – докато има на земята българи, които се вълнуват просълзени, когато в пролетната утрин чуват детските гласчета:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви!
Честит празник, скъпи читатели!
