Точно преди 25 години, на 26 април 1986 г. в 1,23 ч., се случва най-тежката авария в световната ядрена енергетика – гръмва четвърти блок на чернобилската атомна електроцентрала в Украйна. Облак от радиоактивни отпадъци преминава над територията на бившия СССР, Източна Европа и Скандинавието. Според доклад на ООН от 1995 г. броят на пряко и косвено пострадалите от аварията е 9 млн. души.
Материалът, който публикуваме, разказва за българския принос в търсенето на средства за лечение и стимулирането на защитните сили на организма след радиационно въздействие.
ТЕКСТ Драгомира Никова
КОНСУЛТАНТ Проф. Никола Александров
Широкото използване на ядрената енергетика и зачестилите аварии в последните десетилетия (Чернобил, Русия, 1986 – един реактор, Фукушима, Япония, 2011 – четири реактора едновременно) показаха, че въздействието на йонизиращите лъчения е не само военна заплаха. В същото време йонизиращите лъчения се използват широко в медицината за диагностика (рентгенови апарати, радиоизотопни изследвания) и лечение на ракови заболявания (лъчетерапия).
Уврежданията, които предизвиква радиацията, са свързани преди всичко със засягане на костния мозък. Последствията от това са намаляване на количеството на левкоцити и тромбоцити и на общата специфична имунна система на организма. В резултат се развиват инфекциозни усложнения, предизвикани както от екзогенни нокси (причинители), така и от проникване на патогенни (болестотворни) бактерии в кръвта до развитие на сепсис (общо отравяне на кръвта).
Общите принципи за лечение на острата лъчева болест са добре известни, като повечето от използваните за това радиопротективни средства са химични вещества. Те са с краткотраен ефект и имат много странични и токсични явления. Тези усложнения се засилват при продължително приемане, налагащо се на работещите в ядрената енергетика или при продължителен прием от населението в области на ядрена катастрофа. Ето защо търсенето на средства за лечение и за стимулиране на защитните сили на организма след радиационно въздействие продължава. След аварията в чернобилската АЕЦ усилията се насочиха към изпитване на природни продукти, които могат да се прилагат продължително време и по възможност да са свързани с хранителния режим на пострадалите. В тази насока безспорен интерес представлява Lactobacillus bulgaricus.
В началото изследванията бяха извършвани върху опитни животни поради явната невъзможност за създаване на контролни групи хора, облъчени със смъртоносни дози лъчение. В същото време в медицината експерименталните проучвания върху опитни животни се считат за сигнификантни (миродавни) и изпитването на всички лекарствени средства започва по този начин.
Експериментални проучвания на Пл. Петрунов и Л. Хаджийски от 2003 г. показват, че използването на Lactobacillus bulgaricus намалява степента на поражение на костния мозък, ускорява възстановяването на кръвотворенето и пострадиационната дисбактериоза, има радиопротективен ефект върху стволовите клетки и намалява смъртността на опитни животни, облъчени със смъртоносна доза радиоактивни вещества, сравнено с контролната група (които не са приемали Lactobacillus bulgaricus).
Експериментални проучвания, проведени с пробиотичния продукт Biomilk на Б. Гьошева (1992, 2005), М. Георгиева (2007), показват, че опитните животни, получавали Biomilk, нормализират статистически по-бързо кръвотворенето на костния мозък на 10-ия ден след облъчването. Най-вероятно лъчезащитният ефект на Biomilk с Lactobacillus bulgaricus се дължи на имуностимулиращия му ефект и на ограничаване на липидната пероксидация, т.е. намаляване на свободните радикали (антиоксидантен ефект). За ефекта на пробиотичните бактерии като антиоксиданти има и други проучвания – на B. Bay (1999), Lin My (1991) и др.
Поради невъзможността експериментално да се облъчват хора с различни дози радиация особено внимание заслужават клиничните изследвания на пациенти, които контролирано се облъчват с цел лечение на ракови заболявания. Тези болни, които са приемали Biomilk Antioxidant, са понесли по-добре лъче- и химиотерапията и са с по-добро качество и по-голяма продължителност на живота. Аналогични резултати са публикувани още през 1976 г. от А. Атанасова от МА-София при 36 деца, болни от левкемия.
Лъчезащитният ефект на пробиотика Biomilk Antioxidant се дължи на имуностимулиращия му ефект и на органичаване на липидната пероксидация. Живите клетки на Lactobacillus bulgaricus активират специфичния и неспецифичния имунен отговор на гастроинтестиналната лимфна тъкан и системния имунен отговор. Изследвания на известни учени показват, че при редовен прием на пробиотични бактерии се увеличават:
■ продукцията на цитокини (Solis-Pereyra B, 1993, De Simone C 1986; Solis-Pereyra B, 1991; Miettinen M 1996; Halpern GM, 1991)
■ фагоцитната активност (Schiffrin EJ, 1997; Schiffrin EJ, 1995)
■ продукцията на антитела (Link-Amster H, 1994)
■ Т клетъчната функция (Aattouri N, 1997; Losacco T, 1994)
■ активността на натуралните килърни клетки (Simone C 1986; De Simone C, 1989).
Горепосочените данни показват, че постоянният прием на пробиотични продукти с Lactobacillus bulgaricus дава възможност за намаляване на пораженията от радиационно въздействие и създава условия за ускорено възстановяване на организма като цяло. Към момента НАСА препоръчва на хората в Япония, изложени на завишени дози радиация, прием на витамини като общо укрепващи средства, които приемат и астронавтите за предпазване от космическата радиация. Тук трябва да отбележим, че българските пробиотични продукти Biomilk са разработени и използвани от астронавтите на международната космическа програма „Интеркосмос“. Освен Lactobacillus bulgaricus те съдържат 21 аминокиселини, млечни витамини и минерали, готови за усвояване от човешкия организъм. В този аспект пробиотиците с Lactobacillus bulgaricus са природни радиопротектори на биологична основа и са от съществено значение за хората, засегнати от ядрени катастрофи, работещите в атомната енергетика и онкоболните, подложени на химио- и лъчетерапия. Феноменът Lactobacillus bulgaricus е уникален по свойствата и произхода си, което допринася за доброто име на страната ни по целия свят.
