Името на Сеп Мозер е добре познато сред ценителите на виното в Австрия. Днес фамилните лозя се управляват от неговия син Ники Мозер, който залага на една нова тенденция в отглеждането на лозя и производството на вино – биодинамиката. По време на Grand Austrian Tasting, което се проведе в началото на април в София, Ники Мозер се срещна с журналиста Марина Караконова и сподели своята философия за хубавото вино.
източник Капитал Light
________________________________________________
Фамилията Мозер е една от най-известните и уважавани винени династии в Австрия. Името им се свързва с винарско имение още през XII век, но от 1848 г. те са свободни производители. Едно от най-известните имена е д-р Ленц Мозер, който през 50-те години на миналия век изобретява и въвежда така наречената висока формировка, която много улеснява работата по лозята. Двамата му сина Лоренц и Сеп поемат бизнеса от баща си през втората половина на ХХ век. Избата започва да изнася в цял свят. В средата на 80-те обаче почти целият винен пазар на Австрия се срива в резултат на международния скандал, предизвикан от диетиленгликола, открит в австрийски десертни вина. Така „Ленц Мозер“ е продадена.
Сеп Мозер решава да тръгне по свой път, захваща се с фамилните лозя и запазва 33 хектара от най-добрите в Рорендорф, областта Кремщал и в Апетлон до езерото Нойзидл. През 1987 г. основава винарната Sepp Moser, която се оказва една от най-новите, но с най-стари традиции.
Днес семейният бизнес е в ръцете на сина му Ники, който, продължавайки пионерския дух на дядо си, днес управлява едни от първите в Австрия изцяло биодинамични лозя. Demeter, чиито член е Sepp Moser, е най-старото сдружение на органични производители и единственото, което има признати структури на глобално ниво. Сертификатите му са най-уважаваните в областта на биодинамиката.
Ники Мозер беше в България, за да участва в годишното събитие Grand Austrian Tasting.
Как бихте обяснили биодинамично на човек, който за първи път чува думата?
Като начало става дума за органично земеделие, при което е абсолютно забранено използването на пестициди, хербициди и изкуствени торове. Подходът е като при хомеопатията: вместо да се борим срещу симптомите на болестите, ние се опитваме да опазваме здравето. Почвата е много важна и тя се изгражда с помощта на биологично-динамични препарати от билки, компости, тор и други, добавяни в хомеопатични количества.
Колкото до космичните цикли, те се определят най-вече от движението на луната. Има четири типа дни (на листата, на плодовете, на корените и на цветовете), в които се извършват различни процедури. Спазваме ги само ако е възможно и разумно, като се съобразяваме с времето. Изобщо на лозята се гледа като на един жив организъм, в който причини и следствия оформят общ здравословен цикъл. Местните условия – климат, почва, растителност, трябва да бъдат анализирани внимателно поотделно и във връзките им във всеки един момент.
Да, има го и прочутото заравяне на биволски рога, пълни с тор в почвата. Оттам идва и скептицизмът, има дори вицове, но все по-рядко ги чувам…
Философията на биодинамиката почива върху антропософското учение на Рудолф Щайнер, който е противоречива личност. Скептичните към трудовете му също са много.
Да, той е обвиняван в езотеризъм, окултизъм, мистицизъм, дори в расизъм, въпреки че заедно с жена ми сме правили проучване – и не, не е расист. Днес има училища по цял свят, които преподават върху неговите идеи, писал е за архитектура и какво ли още не. В прочутата му лекция през 1925 г. в Кайзерлинк е заложена основата на биодинамичното земеделие. Най-общо тя се състои в това да се разберат взаимовръзките в живота на природата, идеята е да се стремим да ги поддържаме и пресъздаваме. За „фундаменталистите“ биодинамици Щайнер е гуру. Аз съм от умереното крило и не приемам сляпо всичко, което е казал. Но съм убеден, че в нашия свръхматериален свят връщането към корените всъщност е движение напред към бъдещето. Отнася се за всичко. Нематериалните импулси не трябва да се подценяват.
Ето, това е грешно поставен въпрос. Двата типа вина не могат да се сравняват в плоскостта хубаво–лошо. Има хубави и лоши и от двата вида. Нещо повече – и най-професионалното небце не може да усети дали виното е биодинамично или не. Работата е там, че днес на пазара трудно може да се намери лошо вино, дори да е евтино. Доброто каберне горе-долу е едно и също в цял свят. Затова все повече ще стават хората, които ще търсят индивидуалност във виното. Тя идва, когато то разказва за всичко най-добро, което притежава района, от който идва. Това е нашата ниша. Да правим качествени вина с бонус – а именно, че това вино идва от една минимално манипулирана среда. Пазарът в бъдеще ще се дели на голям процент индустриална еднаквост и съвсем малък, но и постоянно нарастващ сегмент на ръчно и органично. Хората все повече ще се интересуват как е произведено това, което ядат или пият.
С какво биодинамичното вино е по-добро от останалите?
Как взехте решението да преминете от конвенционално към биодинамично?
Не стана за един ден. Поначало винаги съм се интересувал от проблемите на околната среда, от органичното производство и съм предлагал на баща ми да върви в тази посока, но той ми казваше, „когато ти си на моето място, тогава прави каквото искаш!“. Когато прочетох Мария Тун, един от стожерите на практическата биодинамика, скептицизмът ми към лунно ориентираното винопроизводство стана непробиваем като скала. През 90-те посетих много органични винопроизводители. На някои места положението беше отчайващо – огромни загуби на реколта, ниско качество на виното – и всичко това в името на едно малко стикерче! Ето, това не можех да приема.
Но през 2000 г. посетих Елзас, където срещнах Пиер Фрик и Марк Крейденвайс (Domaine Marc Kreydenweiss), чиито лозя са сред най-красивите и здрави в района въпреки болестите през годината. От този момент започнах да чета непрекъснато и мисля, че тогава взех решение да започна промяната. Първо пробвах върху лозя от 2.5 хектара. Нещата не тръгнаха много добре, но все пак продължих. 2004 и 2005 бяха кошмарни заради обилните дъждове по време на беритбата. Но лозята се оказаха достатъчно резистентни и останаха здрави. През 2006 г. изцяло превключих на биодинамично отглеждане. Голямата битка беше старите ни клиенти да ни последват и в новия път. И я спечелихме.
Кои са хората, които пият биодинамично вино, целевата ви група?
Таргетът са всички, които просто обичат вино! Не, не са „зелените“, защото ние не продаваме в биомагазините, а във винените и в скъпите ресторанти. Вижте колко малко и дискретно е логото – то не е основният аргумент. Аргументът е качеството. Биодинамиката е допълнение към качеството. Ако щете я разглеждайте и като подарена чиста съвест, че това, което пиеш, не е резултат от отровена с химия околна среда.
Ако трябва да направите рекламен клип на вината ви, как ще изглежда?
Бих направил филмче на самите лозя и работата ни на място. Много са различни – пълно е с цветя, тревички, храсти, насекоми, които, въпреки че понякога вредят, привличаме чрез засаждане на различни дървета и растения. Ние се борим срещу монокултурата. Нещо повече, хармонията е и в това как се отнасяш с работниците си. Балансът трябва да е на всички нива, защото те са свързани.
Но това не е ли една изкуствено създадена пренаселена среда?
Да, абсолютно. Това е един изкуствено създаден хармоничен свят. Но нали говорим за агрокултура – тя е култура, създадена от човека. Чиста природа? А, тя отдавна вече е изчезнала.
Защо Австрия е пионер в биодинамиката?
Да, в процентно отношение Австрия е номер едно в света по производство на биодинамично вино. Ние сме малка страна. Структурата на нашето земеделие, което е миниатюрно, става все по-разделена между ръчното и индустриалното, между органичното и неорганичното. По средата ще се оцелява все по-трудно. Преди години имаше един слоган, че трябва да се превърнем в магазина за качествена храна на Европа. Можем да оцелеем само ако се съсредоточим върху специалните, индивидуални, различните качества. Това е нашият шанс. А за мен това е и стъпка в бъдещето. Не се съмнявам в него.
