ТЕКСТ Правда Михайлова
Новината за осъждането на Христос се пръснала из цял Ерусалим. Излизайки от съдебната зала, Иисус бил последван от голямо множество последователи, вярващи, ученици – хора от всички класи и слоеве. Когато прекрачил портата на Пилатовото съдилище, кръстът, приготвен за Спасителя, бил положен на наранените Му рамене. На Голгота Иисус бил прикован на него. Вдигнат от здрави мъже, с голяма сила той бил забит на приготвеното място. На челото на Спасителя мъчителите Му надянали венец от тръни. Над главата Му Пилат поставил надпис: „Иисус Назарянин, Юдейският цар“. На Христос като застъпник било възложено нечестието на човечеството. Той, Невинният, бил откупът за него пред силата на справедливия Божи гняв. Дори слънцето отказало да гледа тази ужасна картина. „Настава мрак по цялата земя до деветия час“. Гробна тишина паднала над Голгота. Когато воалът на тъмнината се вдигнал от кръста, ясният глас на Христос проехтял над цялото творение: „Свърши се! Отче, в твоите ръце предавам духа си“. Великата жертва била принесена…
Нощта на първия ден от седмицата преминала бавно. Настъпил най-тъмният час преди пукването на зората. Големият камък тежал на мястото си и Христос бил все още затворник в тесния си гроб. Римските войници продължавали да стоят на пост. „А ето стана голям трус, защото ангел Господен слезе от небето. Видът му беше като светкавица и облеклото му – бяло като сняг; и в страха си от него стражите станаха като мъртви“. Това бил същият ангел, който провъзгласил Христовото раждане над витлеемските хълмове. Земята затреперила при неговото приближаване. Войниците го видели как отстранява камъка и го чули да извиква: „Сине Божий, излез; Твоят Отец Те вика!“. Те видели Иисус да излиза и Го чули да заявява над отворения гроб: „Аз съм Възкресението и Животът!“.
Земетресение отбелязало мига, в който Христос отдал живота Си, и земетресение засвидетелствало момента, когато Той триумфално го приел отново. Сред люлеенето на земята, блясъка на светкавиците и бученето на гръмотевиците очите на римската стража били приковани върху лицето на Този, когото неотдавна подигравали и осмивали. В Него те съзрели подсъдимия, за когото били изплели корона от тръни. Той бил Този, който стоял, без да се съпротивлява пред Пилат или Ирод, когато тялото Му било налагано от жестокия бич. Това бил прикованият на кръста, за когото казвали: „Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!“ (Матей 27:42).
Когато небесното шествие се изгубило от погледа на войниците, те се изправили и залитащи забързали към града. Уплашени с безцветни лица, предали своето свидетелство за Възкресението Христово. Разказали всичко точно така, както го били видели. С мъка изрекли думите: „Божият Син е бил разпнатият, защото чухме един ангел да Го назовава Небесно Величество, Цар на славата!“. Лицата на свещениците пребледнели като на мъртъвци. Каяфът се опитал да говори. Устните му се раздвижили, но не могли да произнесат нито звук.
За да смълчат показанията, от които се страхували, свещениците заповядали на войниците да пръснат слух между народа, че учениците са откраднали тялото на Иисус, като ги уверили, че ще осигурят безопасност за живота им. Междувременно до Пилат достигнала новината за Възкресението Христово. Макар че той се чувствал отговорен за предаването на Христос на смърт, бил осъдил Спасителя против волята си и с чувство на съжаление. При новината за възкресението Пилат преживял истинско угризение на съвестта. Уплашен, той се затворил в дома си, не искал да вижда никого, но разпитал стражата насаме. Войниците, страхувайки се за живота си, не скрили нищо и Пилат получил точен доклад за всичко, което се било случило. Оттогава той загубил душевно спокойствие.
Когато свещениците чули за възкресението на Иисус, се уплашили от гнева на народа. Знаейки, че животът им се излага на опасност, решили да твърдят, че Христос е измамник, като отричат, че е възкръснал. Подкупили войниците и си осигурили мълчанието на Пилат. Но чувствали, че за тях няма безопасно място, и страхът обладал сърцата им. Резета и лостове били слаба закрила срещу Божия Син. Ден и нощ пред очите им се явявала оная ужасна сцена в съдебната зала, когато били извикали: „Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни!“ (Матей 27:25). Когато гласът на мощния ангел казал пред Христовия гроб: „Твоят Отец Те вика!“, Спасителят излязъл по силата на живота, който бил в Него. Тогава се изпълнило пророчеството, за което бил говорил: „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна“ (Йоан 10:17, 18, 2:19).
Всички сътворени същества живеят по волята и силата на Бога. Животът им е зависим от Бога. Всички се поддържат от Източника на живота. Само Бог може да каже: „Имам власт да положа живота, имам власт и да го взема отново“. В своята божественост Христос притежавал властта и силата да разкъса веригите на смъртта, за да оживява всеки, който пожелае. „Аз дойдох – казвал Той, – за да имат живот и да го имат преизобилно“. Вярващият отдава малко значение на смъртта. Христос говори за нея като за кратък момент. „Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века“, „няма да вкуси смърт до века“. За християнина смъртта е само сън, момент на мълчание и тъмнина.
В чудото на Христовото Възкресение прастарият двубой между духа и материята намира своя завършек. Страхът от мрачната смърт е надмогнат. Заражда се увереността, че смъртта в материята в никаква степен не може да ни докосне. Събужда се надеждата, че животът в духа се освобождава от тленността. Да види чудото, за да повярва – това е нужно на недокоснатия от духа човек, пребиваващ в каноните на материята. Скептичната човешка душа живее единствено чрез вещественото, чрез органа на телесността си – окото. Материалният човек на модерния свят, дори и виждайки множество чудеса покрай себе си, няма волята за вяра. Изцелителните чудеса на мощите на множество светци не са само легенда. Самият факт, че пречистото тяло на св. Иван Рилски, застъпника на българите пред Бога, въпреки всички физически закони остава нетленно второ хилядолетие е чудо, което досега не е обяснено от нито една наука.
Има един от учениците апостоли, получил прозвището Неверни. Всички го знаем. В новозаветната история за Тома Неверни е разкрита помрачената човешка надежда от сянката на съмнението. Когато учениците казват на Тома „Видяхме Господа“, той им отвръща: „Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръката си на ребрата Му, няма да повярвам“. След осем дни Иисус отново се явява на учениците си. Сред тях е и Тома. Исус му казва: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ“. И му казва още: „Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали“.
Говорейки за чудото на Възкресението, християните не мислят просто за символа. Те вярват в действителното чудо на събитието.
Христос премина през телесното страдание и принесе Своя живот в жертва, за да изкупи човека. Разкри му най-голямата вселенска тайна – на Възкресението, за да го изтръгне от обреченото колело на живота и смъртта. Той ни показа също, че страдалческият път към глътката жива вода минава през вярата и любовта. Или както гласят Христовите думи в евангелието на Йоан: „Истина ви казвам – който вярва в този, който ме е пратил, преминава от смърт към живот!“.
Воистина воскресе!
