Докато в България с пълна сила тече дебатът за необходимостта от АЕЦ „Белене“, в Австрия превърнаха замразената още през 1978 година атомна централа в туристическа атракция. От средата на 2010 година до сега повече от 5 000 човека са минали през студените коридори на сградата, разглеждайки вътрешността на атомната централа, която е частично разфасована, за да се използва за резервени части на други подобни германски централи.
________________________________________________________________
Източник Дарикнюз
автор Люк Андре ( Франс прес)
„Като се навеждате над активната зона на реакторите, гледайте нещо да не изпадне от джобовете ви!“, предупреждава гидът.
В Цвентендорф, близо до Виена, това е най-големият риск – ядрената централа там никога не е работила, но след аварията в японската централа Фукушима 1 тя буквално е щурмувана от туристите.
Надвесен над машина за смяна на горивните пръти, Хайнрих Крамел се вглежда в 40-метровата бездна от стоманобетон под него. С камерата на мобилния си телефон той снима един от силните моменти на туристическата обиколка в недрата на централата, чието строителство беше замразено, откакто австрийците се отказаха от ядрената енергетика с референдум през ноември 1978 г. „Тук човек се чувства толкова малък!“, прошепва Хайнрих, чиито бели коси са скрити под строителна каска. После отива до голям резервоар със сферична форма, който е изцяло под вода.
Чисто новата и единствена австрийска атомна централа, построена на брега на река Дунав, на около петдесетина километра от Виена, си е останала недовършена – едно мъртвородено дете – още преди да използва дори и един единствен грам уран.
Ето защо защитните екипировки не са необходими, за да се разглежда този промишлен натюрморт, чиито оранжеви цветове, в които са обагрени и бельото на работниците, и машините, позволяват да се установи кога е бил построен. Само премигващите електрически табла в контролната зала вдъхват глътка живот на този фантом.
Младежи като Беате и Томек са дошли тук, за да проверят дали техните родители са били прави, когато са се обявили срещу атомната енергетика. Решението за отказа от нея беше взето против волята на политическите елити в Австрия през 70-те години.
Беате и Томек накрая излизат от централата уверени, че родителите им са били прави. „Хората погрешно вярват, че могат да владеят тази енергия. Опасността в ядрената енергетика е човешкият фактор“, казва Томек, след като е натиснал няколко бутона в невралгичния център на централата, които разбира се, са дезактивирани.
За съпругата на Хайнрих Крамел посещението има значение на поклонение. „Цвентендорф беше първият референдум, в който участвах. Това беше първото ми решение като зрял човек. С течение на времето си казвам, че съм направила правилния избор“, признава Кристине, която е заклет противник на ядрената енергетика. Съпругът й по онова време гласува за ядрената енергетика. „Оттогава промених мнението си. Сега със случващото се във „Фукушима 1″ няма опасност отново да се върна към старите си убеждения“, уверява Хайнрих.
Името на японската централа е в устата на всички в Австрия. Там, на хиляди километри, техниците се опитват да избегнат най-лошото. Но те рискуват живота си заради радиацията, която изтича от повредените от земетресението и цунамито от 11 март реактори. Тук, в австрийската централа, потокът от посетители се ниже всеки следобед. Близо 5000 души вече са обходили стълбищата и леденостудените коридори на сградата, откакто тя бе превърната в туристически обект в средата на 2010 г., разказва австрийската енергийна компания EVN (Е Ви Ен), собственик на обекта. Превръщането на ядрената централа в туристически обект е поредният обрат в нейната история. Централата е частично разфасована, за да бъде източник на резервни части за подобни германски атомни централи. След като Австрия се отказа окончателно от ядрената енергетика, обектът подслони начално училище, после жандармерийска казарма, след това стана концертна зала и дори послужи за декор на филм. „Много фотографи искат да правят тук снимки с голи модели, но ние отказваме“, уточнява Щефан Зах, говорител на Е Ви Ен.
Централата дълго време беше смятана за символ на провал на стойност един милиард евро. От 2009 г. насам обаче тя възвърна частица от призванието си: произвежда енергия, но слънчева благодарение на слънчеви панели със скромната мощност от 0,2 мегавата, разположени по цялата й фасада и по огромния комин, около който при залез слънце се разхождат няколко зайци. Но преди всичко, Цвентендорф се превърна, от понеделник до петък, в доходоносен учебен реактор, в който германски техници се подготвят за рисковете от радиационно облъчване. „Това е нашият принос към ядрената безопасност“, казва Щефан Зах, който смята, че това не противоречи на поддържаната от Австрия линия против ядрената енергетика. (БТА)
