За правото на отговор, или как се общува с
Държавната агенция за българите в чужбина
Сигурно на мнозина от вас им се е случвало да пишат писмо да българска институция и да не получат никакъв отговор. Когато обаче се обърнем към австрийските институции, най-често обратната връзка е налице. Тази разлика в стила на общуване на администрацията в България и в чужбина е една от основните причини за недоверието на голяма част българите към чиновниците.
Повод за нашето огорчение е последният ни опит за връзка с Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) – една държавна организация, която има за цел да се грижи за „съхраняване на българското етнокултурно пространство и духовното единение на всички българи в страната и по света“. Както всички читатели на списание „Българите в Австрия“ знаят, ние издигнахме номинацията на г-жа Красимира Димова за наградата „Българка на годината 2010“ в конкурса, обявен от ДАБЧ (виж брой 25). С изненада обаче открихме, че нейното име не е споменато сред получените номинации. И започнахме да питаме, уви, без да получим отговор.
ХРОНОЛОГИЯ НА ФАКТИТЕ
- На 18 октомври 2010 г. ДАБЧ обяви на сайта си, че започва събирането на номинации за второто издание на годишните награди „Българка на годината“. На 29 октомври това съобщение беше публикувано и в блога на списанието ни – Melange Bulgaren. В кореспонденция с г-жа Димитрова, директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“, заявихме желанието си да участваме с номинация в обявения конкурс.
- На 20 декември (11 дни преди обявения краен срок за събиране на номинации 31 декември) изпратихме писмо с мотиви за номинацията и на двата посочени от агенцията електронни адреса.
- На 21 януари 2011 г. на сайта на агенцията бе обявена победителката в конкурса, като в прикачен файл бяха изброени и получените номинации – по неизвестни за нас причини името на г-жа Димова не присъстваше сред тях.
- На 24 януари изпратихме имейл до г-жа Лана Мумджиева, организатор на конкурса, в който помолихме да ни обяснят на какво се дължи този пропуск.
- На 3 февруари се обърнахме към г-жа Димитрова (с копие до г-жа Мумджиева) отново с молба да проверят какво се е случило с нашата номинация. В телефонен разговор с главния редактор на списанието бе обяснено, че г-жа Мумджиева има здравословни проблеми и че през декември агенцията е имала много проблеми с компютърната система и е възможно да не е получила писмото.
- На 14 февруари изпратихме поредния имейл – този път до председателя на агенцията г-н Росен Иванов и заместник-председателя Йордан Янев (с копие до г-жа Димитрова). Въпреки настояването ни за проверка на ситуацията и за официален отговор на питането ни, който да предоставим на читателите си, до редакционното приключване на брой 26 на списанието отговор не получихме.
И ЗАД ФАКТИТЕ
Списание „Българите в Австрия“ винаги се е стремяло да поддържа приятелски отношения с ДАБЧ и редовно е отразявало нейните инициативи. Освен това наша основна цел е да изграждаме положителен имидж на България и на институциите ù. Харесваме идеята за подобни награди и затова с ентусиазъм изпратихме номинацията си. Не оспорваме по никакъв начин наградата на г-жа Калинка Кюпнер, защото тя е една много достойна и заслужила българка. Нашето възмущение е породено не от факта, че номинацията ни не е спечелила, а от пренебрежителното отношение на служителите от ДАБЧ към една българска организация зад граница, която търси отговор. Този отговор е важен за нас заради нашите читатели, заради г-жа Димова и заради всички български организации, които участват в инициативите на агенцията. Когато написахме първото писмо до г-жа Лана Мумджиева, бяхме убедени, че става дума за технически пропуск, който би могъл лесно да бъде коригиран, и името на г-жа Димова може безпроблемно да бъде добавено в списъка. Оказа се, че повече от месец никой от тази институция не може да напише отговор на изпратено до нея писмо.
РАЗМИСЛИ
След като извървяхме всички нива в структурата на ДАБЧ – от експерт до председател, и не получихме нито един отговор на изпратените общо четири имейла (всеки един с копие до общия мейл на агенцията), не можем да не се размислим по някои въпроси.
Екипът на списанието съчувства на г-жа Лана Мумджиева за здравословните ù проблеми. Утвърдена практика е обаче, когато даден служител отсъства от работата си продължителен период, да остави автоматичен отговор на електронната си поща, който да уведомява отсрещната страна, че лицето отсъства. Освен това в такива случаи се посочва и друго лице за контакт в случай на нужда.
Ако е имало срив в компютърната система на агенцията, и то в период, когато хората изпращат номинации за участие в различните видове конкурси, ръководството е длъжно да постави съобщение на сайта си, в което да уведоми за проблема и да се извини за причиненото неудобство. Ако нашето писмо не е получено по технически причини, колко още писма са потънали в този период? Или може би просто никой не иска да се запита за това?
Системата за електронна връзка с ДАБЧ е направена изключително „удобно“. Всеки, който е пробвал да изпрати имейл до служител на агенцията, е забелязал, че в сайта не са обявени конкретни електронни адреси, а има една обща форма за контакт, при която си избираш лицето, на което искаш да изпратиш писмото. Къде отива изпратеният имейл, получава ли се някъде, чете ли го някой, са все въпроси без отговор.
Целта на годишните награди „Българка на годината“ е „да се обърне внимание на нашето общество за ролята на българските жени в чужбина, които заслужават признание и насърчителна подкрепа“. И ние вярвахме, че някой наистина е загрижен тези жени да получат достойно представяне в обществото и повече хора да научат за тяхната дейност. Какво се случи обаче – във връзка с този конкурс агенцията публикува само три съобщения на сайта си – за обявяването му, за връчването на наградите и за тържеството по повод на връчването на наградите. В последното съобщение председателят г-н Иванов е щедро цитиран откъм хвалебствия, но за сметка на това на носителката на наградата г-жа Калинка Кюпнер е отделено малко място. Така и не става ясно с какво точно се занимава тя, какъв е нейният принос, какви дарения е организирала.
Очаквахме на сайта на агенцията да има поне едно интервю с нея, в което тя да разкаже за връзките си с България, за трудностите и успехите, за това какво я мотивира да продължава да се работи в тази насока. Сега обикновеният читател може само да се досеща какви битки води тази наистина достойна българка. А какво научихме за останалите 28 номинирани българки – единствено това, което е казал председателят: „Всяка една по достоен начин е допринесла за запазването на българското самосъзнание и българската национална култура“. И за този свой принос тези жени получават поименно изброяване в един небрежен списък в Word! Няма мотиви за номинациите, няма по някоя хубава дума за дейността им. Няма и обяснение как шефовете на БНР, Столичната библиотека и представител на БНТ като членове на журито разглеждат номинациите, издигнати от подопечните им организации.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В последните години една от ключовите думи в България е „прозрачност“. Прозрачност в организацията на търгове, конкурси, прозрачност в общуването с хората. Очевидно някои структури ще трябва да извървят още много дълъг път, докато започнат да разбират партньорството като процес на двустранно сътрудничество, в който и двете страни имат своите права и задължения. Не само ние като медия, но и всеки български гражданин по света има право да зададе въпрос на служител на ДАБЧ и има право да получи отговор. Нещо повече, той трябва да изисква такъв въпреки недомлъвките и липсата на обратна връзка. И, дами и господа чиновници, няма „малък“ и „голям“ въпрос, както няма малки и големи хора. Щом като някой е решил, че си струва да ви пише, значи вие сте длъжни да му отговорите. С бързината и коректността на отговора се измерва и степента на зрялост и ефективност на една организация.
P.S. След повече от месец чакане получихме отговор от ДАБЧ, в който служителката се извинява за закъснението и посочва, че имейл, изпратен от списание „Българите в Австрия“, не е получаван на нейната електронна поща. Помолихме агенцията посредством своите електронни и печатни издания да ни сътрудничи в популяризирането на дейността на г-жа Красимира Димова и нейната фондация „Априлци“. Повече от месец не сме получили отговор…
Забележка: Цитатите, използвани в текста, са от материали, публикувани на официалния сайт на Държавната агенция за българите в чужбина.
