Текст Правда Михайлова
На 25 март отбелязваме един от най-светлите празници – Светото зачатие на Спасителя на човечеството. Това е денят, в който Архангел Гавраил донася добрата вест в дома на Иосиф и Мария от град Назарет, че Девойката ще роди сина Божий Исус Христос. Благата вест дава и името на празника – Благовещение. Той се празнува девет месеца преди Рождество Христово, когато се поставя началото на нашето спасение. Мария или Мариам, както я наричали, била скромна девойка, живяла от тригодишната си възраст в Иерусалимския храм. Там я завели родителите й, посветили я от раждането й на Бога, за да я пази и напътства. На четиринадесет години Мария трябвало да напусне храма и да се върне у дома.
Но родителите й били починали, а да се омъжи тя не искала, била обещала на Бога и пред себе си да не влиза в брак. Имало обичай в такива случаи възрастен роднина да вземе момичето в своя дом и да се грижи за него. Така Йосиф, дърводелец по занаят и далечен роднина на Мария, я приел под своя покрив. Един ден, докато била сама и четяла Свещените книги, стаичката на Мария се озарила от необикновена светлина. Девойката вдигнала очи и видяла Ангел Гавриил, който с усмивка й казал: „Радвай се , благодатна! Господ е с тебе! Благословена си ти между жените!“ После й открил, че Господ е избрал нея измежду всички жени на света, за да роди Дете, което ще нарече Иисус – велик Син на Всевишния. Той ще бъде Спасител на света. Скромната Мария се учудила как ще стане това, когато тя нямала мъж. Но Ангелът й отговорил, че Бог ще се погрижи за всичко. /Лука, 1: 26-35/ Така една обикновена девойка, осенената от Бога, приела необикновената мисия – да стане майка на Изкупителя чрез Светия Дух. Затова наричаме Девата Мария – Света Богородица.
Народният обичай у нас нарича този празник Благовец, приема го за Ден на християнското семейство и го свързва с различни обреди, които гонят силите на злото и мрака. Старо поверие е, че на Благовец идва пролетта. В народните представи този ден се свързва с долитането на прелетните птици – лястовичките, които се връщат от топлите страни и носят благата вест, че зимата си е отишла. Мечките се събуждат от зимния си сън и се къпят в реката, а водата след тях става лековита. Вярва се, че който види летящ щъркел, ще е благословен през цялата година. Ако щъркелът не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Кукувичките, които са орисани да бъдат неми на този ден започват да кукат. Затова, преди да чуят техния глас, всички хапват по един залък хляб и слагат дребна пара в джоба си, за да са здрави и сити през годината. Девойките пък, при първото кукукане на чудната птица, обръщат няколко камъка и гадаят за кого ще се омъжат. Момите ще разберат дали ще се задомят и като поставят във вода лалета и изчакат три дни. Ако се разцъфтят, ще се омъжат до края на годината.
На този ден не се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш. 25 март е благ ден, в който човек не чувства болки и раните заздравяват бързо. В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение. Сеят се зеленчуци и се присаждат плодните дръвчета, за да са „благи“, „плашат“ се овошките, които не дават плод, пробиват се ушите на момиченцата, за да им сложат обици.
Жените копаят градината, премитат къщата и палят сметта, за да изгори всичко лошо , а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да стане сладък медът, който събират.
На Благовец, след зимата от дупките си изпълзяват змии и гущери – истинска благодат, знак за благополучие. За други тези животинки са „жива напаст”. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев се пали голям огън в градината или на двора. Обикалят се три пъти дома и стопанските постройки, сипят се пепел и просо, удрят се тенекии и звънци. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият „да не ги дупчат змиите“, не месят хляб, „че ще се свие змия на него“. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.
На Благовец за пръв път трябва да се хапне нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да за да се пречисти кръвта и тялото да се сдобие с нова сила. Отколешна традиция е на този ден да се яде и риба. Най-често жените приготвят рибник – риба с ориз , или шаран, пълнен с орехи, лук и домати. За празничната трапеза задължително се пече обредна пита с мед, която се раздава на близки и съседи – за здраве и щастие на семейството. Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.
На този ден хората не бива да се сърдят и трябва да внимават с какви думи се обръщат един на друг. Хубаво е, ако са били скарани през отминалите дни, да се сдобрят. Благата дума стопля сърцата, разгаря позастиналото огнище, лекува всякакви рани – душевни и физически и врати отваря.
