Екстрасенси черпят енергия от платото, чиито резервоари не пресъхват
текст: Силвана Тренкова 
и Йордан Гергов
Когато парещото лятно слънце простре лъчите си над града, всеки иска да попадне в прохладната прегръдка на планината. Точно така и аз се озовах на мистериозното плато Белинташ. То е богато на естествен магнетизъм, което се потвърждава и от името му. В превод от древните тюркски езици „белинташ“ означава „камък на познанието“.
ФЕНОМЕН
Белинташ се намира на 30 км югоизточно от Асеновград, сгушено в Родопите. Местните го свързват с библейската легенда за Ноевия ковчег – по времето на потопа той акостирал до скалния феномен и от него се образували „халките“ върху платото. Други разказват, че там е било светилището на бог Сабазий, почитан от древните траки. Трети го свързват със свръхестествените му сили, с митовете за посещение от НЛО и предсказанието на Ванга. Според пророчицата светилището ще разкрие мистериозните си тайни едва след като отнеме осем човешки живота.
През 90-те години платото привлякло екстрасенси от България и чужбина, които го посещавали, за да черпят от енергията му. Носи се също и легенда, че Александър Македонски зазидал златната си колесница някъде край местността. Това и до ден днешен буди любопитството на иманярите, отчаяно опитващи се да открият уникалната находка.
ЧУДО
Дали е проклятие, или е благодат, не знам, но чувството да изкачиш това поредно чудо на българската природа е неповторимо. Ходейки, чуваш как стъпките ти отекват по кухата скала, а докоснеш ли я, е учудващо топла. Достигайки върха, се озоваваш на вълшебно място с удивителна гледка отвисоко. На върха се намират няколко щерни (резервоари – б.р.), най-голямата от които е с диаметър 2,10 м и дълбочина 2,45 м. В тях водата никога не пресъхва и се вярва, че има лечебна сила.
ИСКАТ ЗАЩИТЕН СТАТУТ ЗА МЕСТНОСТТА
Да се даде час по-скоро статут на национален археологически паметник на скалния феномен, ще иска екипът на първите археологически разкопки в местността. Това потвърди ръководителят д.и.н. Борислав Бориславов. Обследване с металотърсач е извършено на цялата зона, открита е първа надгробна могила в местността Търлъците срещу Белинташ. Очакваме на дълбочина до 50 см да открием и обредна керамика, ще бъдат събрани и данни за културата на поселището тук, обясни Бориславов.
Екип геоморфолози в началото на ноември посетиха местността и след оглед на скалните ямки са били категорични, че произходът на тези видимо изсечени откоси вътре в скалите е напълно естествен, а не извънземен.
Даването на статут на национален археологически паметник на Белинташ би гарантирало обезпечаване и на непрекъсната охрана. Докато това стане обаче, цялата зона продължава да бъде притегателен обект за иманярство. Още щом се разчуе, че и държавните археолози са идвали тук с металотърсачи, търсачите ще запретнат ръкави и елате да видите до пролетта тук може и багери да има, прогнозират наблюдателни.
Археологът е оптимист, защото има подкрепата на зам. културния министър Тодор Чобанов, който настоявал да започне ново изследване в Белинташ. Министерството на културата отпуснало 30 000 лв.
ПО-ЗНАЧИМ ОТ ПЕРПЕРИКОН
Скалното светилище в древността е било по-значимо от Перперикон. То е обслужвало не само населението на Долнослав, но и целите Родопи и Горнотракийската низина, обяви археологът Борислав Бориславов. Откритите при сондажите находки потвърдили, че датира от V хилядолетие пр.Хр., което го прави едно от най-старите у нас.
„Работата през този сезон целеше основно да се установи през кои периоди е използвано светилището“, каза Бориславов. Екипът му открил там сребърна капачка от неизвестен предмет, връх на бронзова стрела, глинени тежести за стан и за рибарски мрежи, прешлени от вретено и част от пота – древен съд за топене на метал. Тези предмети от бита, които са ползвани в древността за езически ритуали, със сигурност потвърждават, че светилището датира от каменно-медната епоха, известна в науката като „халколит“. Ако при бъдещата работа археолозите докажат, че и олтарът в скалите е от това време, той ще се окаже един от най-старите по нашите земи.
Белинташ е на надморска височина 1260 м, разположен в каменна чаша с площ 5 дка. Подходът към него минава край скален олтар с изсечени стъпала и ниши за дарове. Върху скала в началото на подстъпа е изсечен графит, чието значение засега е загадка. Може да е надпис, формула или част от друго изображение, заличено от роненето на камъка, предполага археологът. По думите му няма друго светилище с такъв графит – на Перперикон е издълбано изображение на шуман.
Самото каменно плато е с много кръгли отвори по повърхността. Астрономите виждат в тях скален атлас, защото дупките образуват конфигурациите на съзвездията Малка и Голяма мечка, Лъв и Орион. Според археолозите обаче това са жертвени ями, в които древните са извършвали ритуали за умилостивяване на боговете. Открихме фрагменти от хранилища олтари, в които са изливани мляко, вино и кръв от жертвени животни, каза Бориславов.
Няма писмени данни, но по това, че олтарът е на изток, екипът му съди, че извършваните обреди са имали връзка със слънцето. Откритите шарапани не могат да се датират поради свличане на скалата. От западната част тя е ерозирала и отронените късове са запечатали цели културни пластове. Бориславов потвърди, че в миналото мястото действително може да е ползвано за обсерватория – жреците наблюдавали небесните тела и по тях определяли дните за започване на селскостопанската работа.
Археологът е категоричен, че намерените сега находки не кореспондират с откритата през 80-те сребърна плочка на тракийското божество Сабазий, и изрази предположение, че тя може да е фалшива. Липсата на материал от елинистическата и римската епоха пък карат Бориславов да заключи, че Белинташ не е светилището на Дионис, което се търси из целите Родопи и през което се смята, че е минал Александър Македонски. Според легендите владетелят дори подарил златна колесница, скрита в пещера. От уста на уста сред иманярите се предават думите на Ванга, че осем жертви ще паднат, преди да бъдат открити 800-те килограма злато. Следи от техните набези археолозите открили и сега. Опасяват се, че възобновяването на разкопките на обекта ще даде основания на търсачите пак да тръгнат. Затова са водени разговори за по-здрава охрана.
За Бориславов са несериозни версиите, че щерните, в които в определени дни се оглеждат Луната и Слънцето, са следи от НЛО. Археологът продължава работата на Иван Христов. През 2003 той извади керамични находки, по които бяха направени първите предположения, че светилището е от V хил. пр.н.е. Бориславов е откривател на пет златни византийски и осемдесет и пет сребърни венециански монети край Дяволския мост на Арда и на златни накити от бронзовата епоха в надгробна могила на цар и жрец край харманлийското Изворово.
„Всички тези факти за Белинташ са известни и още от изследванията през 80-те години на Ана Радунчева, Камен Колев и моя милост. Има трийсет скални светилища в Средните Родопи, възникнали през халколита и съществували две хилядолетия“, коментира шефът на Археологическия музей ст.н.с. Костадин Кисьов.
