тост вдига: Емил Ценов, специалист по Hi-Fi, TV и прочие мъжки джаджи
Преди около 30 000 години, навярно някъде в Близкия Изток, станало знаменателно събитие. Един от представителите на рода Хомо Сапиенс, дребен (но хитър) мъжки индивид, открил, че когато прекара кожена връв през дупка пробита в две парчета варовик и върже връвта от двата края, въпросното устройство произвежда чудесен чукащ звук. Наистина, за целта му се наложило да пропусне един лов и да мине на плодова диета, но упоритостта му била достойно възнаградена, когато вечерта цялото племе се събрало и с оцъклени очи наблюдавало действието на вълшебните камъни. Жените погледали, поцъкали, пък се върнали към децата и дрането на убитите животни. Мъжете обаче гледали като хипнотизирани. Щастливият изобретател получил по един бут месо от всеки и след месец всеки мъж в племето тракал щастливо с въпросните камъни за ужас на гаргите (саблезъбите тигри не се впечатлявали особено от звука). Така се родила първата джаджа, а едновременно с нея и неустоимото желание на всеки мъж да я притежава.
Днес нещата не са особено променени. Двата камъка и връвта са заменени от един гигахерц процесори и LCD екрани, но желанието да имаш Джаджата си остава все така неустоимо. За един мъж не е проблем да плати двойна цена или да чака с месеци, но за него е важно да има точно този модел джаджа, който сънува в мокрите си сънища. Ако видите мъж, втренчил поглед във витрина, спокойно се обзаложете, че той не гледа дрехи или бижута, а онзи модел на iPhone, на който може да се инсталират множество интересни игри и приложения. Между другото, нищо не може да отклони мъжа от устрема му към точно тази джаджа, която иска. Наскоро от веригата “Best Buy” в САЩ споделиха, че някои мъже са готови да платят надценка за новия модел iPhone 4, вместо да получат модел на НТС със същите характеристики безплатно! Иди и ги разбери…
Важно е да се направят три уточнения. Първо, целта на мъжа не е просто да се притежава джаджата, за да я ползва. Не – той иска да я разучи отвътре, да я разглоби на съставните й части и после – ако може – пак да я сглоби. Джаджи, които не подлежат на разглобяване, декодиране или цялостно тунинговане, по принцип се захвърлят в някое прашно чекмедже след не повече от месец.
Второ, джаджата се явява един вид инвертиран вторичен сексуален признак. Преведено от езика на психологията, това означава “Моята е по-малка от твоята, следвателно аз съм по-интересен индивид!” Както е добре известно на жените, мъжете обикновено се притесняват от въпроса за размера. При джаджите обаче този въпрос придобива ново, особено измерение. Човек не може да не се запита дали това не е особено коварен план на изобретателите на джаджи, наследници на онзи хитър дребен откривател на първата джаджа, не само да отклонят въпроса за размера, но и да да обърнат критериите на физически по-надарените си събратя към „малкото е хубаво”. В интерес на истината, тази тенденция се забелязва едва към края на 20-ти век. Нашите по-мъжествени предшественици през 18-ти-19-ти век си падали по далеч по-едри джаджи като карабини, парни машини и дори влакове.
Трето, влечението на мъжа към джаджата се явява един вид отговор на необяснимото влечение на жената към рокли, обувки, чанти и прочие. Точно както една жена е в състояние да си купи нов чифт обувки, при все че има 64 чифта в гардероба, така и мъжа си купува нов модел дигитална камера, при все че има вече две. Причината е елементарна – новата камера има позициониране на снимката чрез GPS, а старата няма!
Може би има и четвърта, последна причина, за която мъжете си говорят под сурдинка. Тя обаче не е доказана, затова моля дамите да не я взимат на сериозно. Та злите езици говорят, че джаджите са начин за бягство на мъжете от 21-ви век от все по-агресивното внимание на еманципираните феминистки с кариера и пари зад гърба си. Тази теория твърди, че винаги е по-лесно да изиграеш една игра на Плейстейшън 3, вместо да се доказваш в леглото пред дама, която е имала 34 любовници преди теб и носи черно боди с дантели под костюма си на Прада. Истинските мъже обаче съумяват да поддържат и интереса си към нежния пол, и да поиграят на своите джаджи. Точно както преди 30 000 години са ходели на лов през деня и са тракали с камъните пред огнището вечерта…
Затова да пием не за джаджите, а за техните изобретатели и най-вече за всички мъже, които няма да удържат на изкушението и ще си поръчат още утре новия модел! И аз съм един от тях…
снимки: Интернет
