На 7 декември в 11 часа в Париж бяха обявени резултатите от поредното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) PISA 2009. Драматичният спад на нивото на образование в Австрия предизвика масов шок и само два дни по-късно, министърът на образованието Клаудия Шмидт оповести спасителния план за австрийската образователна система. В България май никой не е изненаден, че българските ученици са в дъното на класацията по грамотност. В медийното пространство се анализират причините довели до този крах, но МОМН не е обявило, че ще предприеме някакви конкретни стъпки за промяна на резултатите.
автор: Десислава Петрова
Само за яснота ще обясним, че Програмата за международно оценяване на учениците PISA е разработена от ОИСР през 1999 година, за да отговори на необходимостта от разработването на критерии за сравняване на качеството на образованието в отделните държави. PISA е международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици , което се фокусира върху техните способности да използват своите знания и умения в реални ситуации за справяне с реални проблеми. За първи път изследването се прави през 2000 година и в него участват 43 държави, а в настоящият четвърти етап са включени 68 държави от цял свят. Оценяват се три познавателни области – четене, математика и природни науки като във всеки етап се поставя акцент върху една област, а другите две са представени по-общо. Основният фокус на PISA 2009 е четивната грамотност на учащите се.
Трудно би могло да се направи анализ на ситуацията, сравнявайки двете образователни ситеми – австрийската и българската. Вероятно има много общи фактори, които са довели до спада на резултатите в представянето на учениците, но има и много различия. На българите, живеещи в чужбина не им е безразлично какво е нивото на образование в родината и следят ситуацията там. От друга страна, децата ни учат тук и тревожните резултати за нивото на образование в Австрия ни интересуват живо. Какво се случи в дните от 7-ми до 10-ти декември?
България – изненадани няма. Действия също.
От МОМН се опитаха да коментират повече минималното повишение на резултатите в сравнение с 2006 година и да успокоят, че учениците ни вече са достигнали нивото от 2000 година, тоест кризата била преодоляна. Не казаха обаче какво ще се предприеме оттук нататък, за да се получат по-добри резултати. Премиерът отново съпричастно и компетентно отбеляза очОвадното „нещо не е наред в системата на образованието, за да има неграмотни ученици”. Останалите участници в процеса като учители, родители, а и самите ученици дори не взеха думата ( или поне никой не ги чу). Факт е, че над 40% от деветокласниците в България са функционално неграмотни, тоест те могат да четат и пишат, но не разбират и не са в състояние да тълкуват прочетеното. По ниво на четене България има 429 точки при средно ниво на ОИСР 493, което я нарежда на 46 място от 68 държави. Няма да се спираме на конкретните резултати, защото те са публикувани и анализирани от Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието към МОМН. Липсата на изненада и вялата реакция показват само, че проблемите и причините са ясни. Сривът в образователната система е логична последица от последователното наслояване на много и различни фактори – от публичното унижаване на учителя, през мутренско-мафиотския модел на подражание, вечно заетите и безразлични родители, оставили образованието на децата изцяло в ръцете на училището, та до безсилието на държавата да промени закостенелите и неефективни методи на преподаване и неадекватни на съвременната действителност учебни програми. Двадесет години лутане из коридорите на училището не можаха да доведат до някаква по-видима промяна в системата на образованието. В същото време Полша, която през 2000 година показа резултати под средните за ОИСР, проведе своята образователна реформа и днес нейните ученици показват резултати над средните. Полша е единствената държава от Източния блок, която показва постоянен напредък в представянето си: ако през 2000 година страната е имала 470 точки по математика, през 2003 година те са вече 490, през 2006 година достига средното ниво с 495 точки. Когато през 1999 година реформата там започва, експертите коментират, че по-късното професионално ориентиране подобрява академичните резултати и затова трябва да се повиши нивото на общото хуманитарно образование. В резултат, в Полша се разкриха доста нови гимназии, включително и в поотдалечените селища. Може би си струва да се проучи подобен положителен опит. От отличници като Корея, Финландия, Хонг Конг (Китай), Сингапур, Канада, Нова Зеландия и Япония със сигурност също има какво да се научи.
Както изглежда, ако не се вземат спешни мерки за реформиране и модернизиране на образователната система българските ученици ще стават все по-неграмотни и неконкуретни в международна среда.
Австрия – шок и действие
Резултатите от PISA 2009 показаха драматичен спад в нивото на образование в Австрия в сравнение с предходното проучване – минус 20 точки в областта на четенето, минус 17 точки по отношение на природните науки и минус 9 точки по математика. Така от 16 място в общото класиране, Австрия отива на 31 място сред 34 държави, членки на ОИСР, което я определя като една от държавите в ЕС с най-слаба образователна система. Естествено, това предизвика шок сред управляващите. Че образователната система има спешна нужда от реформа и адаптиране към бързопроменящите се социални и икономически условия, е стара тема тук. Стачката на учителите от през 2009 година и стачката на студентите в началото на тази година са повече от ясен индикатор, че проблемите в образователната сфера като цяло са много наболели ( в Австрия, за разлика от Франция, стачките не са популярно средство за разрешаване на проблеми). Трудностите с езиковата подготовка на децата от емигранстки семейства, остаряла материална база в много от училищата и учебна програма, която не адаптирана към променящата се реалност са само част от проблемите. Макар че в Австрия има специална институция (Elternverein), която се грижи за връзката семейство-училище, в последните години тя е все по-рехава. Много от експертите отдават слабите резултати в четенето и на липсата на родителски пример и внимание, тъй като изграждането на навици за четене на художествена литература започва от семейството. Не е случайно, че в последните дни наблюдаваме бум на политическите изказвания, които искат незабавна реформа на системата. От Народната партия предложиха тя да започне още от детската градина и да се наблегне на езикови курсове в началното училище. Зелените поискаха от бюджета да бъдат отпуснати средства за още 1000 учители ( 45 милиона евро), а Клаудия Шмидт най-после разкри спасителния си план: повече средстава от бюджета за езиково обучение и осигуряване на целодневно обучение ( от 8 до 15ч.), както и въвеждането до 2012 година на дългообсъжданите нови средни училища ( Neue Mittelschule) и то без предвижданото досега 10% ограничение. За да реагират възможно най-адекватно на кризата, от Министерството на образованието са се заели да изследват внимателно опита на един от постоянните отличници в международното изследване – Финландия:
– Там се отделят около 5.6% от бюджета за образование ( в Австрия – 5,4%)
– има много по-нискък процент на деца от емигрантски семейства – 6% в сравнение с 20% в Австрия
– децата започват училище на 7 години ( в Австрия на 6) като в детската градина една учителка се грижи за не повече от седем деца
– от първи до четвърт клас децата не получават оценки ( в Австрия такива се полагат още от първи клас),
– има по-дълго основно образование като до шести клас децата се обучават при един учител и едва от седми клас имат специализирани учители по отделните предмети ( в Австрия децата напускат основното училище след четвърти клас и отиват в гимназия или така наречените Mittelschule, където имат различни преподаватели по специалните предмети)
– във Финландия са предвидени повече възможности за подпомагане, както на по-изявените деца, така и на тези, които срещат проблеми в обучението
– във Финладия броят на учениците в клас е средно 14,8, а в Австрия 25
– обучението е целодневно ( от 8 до 15 часа) с общ обяд в училище
– всички учебни пособия, включително и ученическата чанта се осигуряват от държавата
Колко от предвидените мерки ще бъдат реализирани на практика и кога ще можем да видим резултатите е рано да се каже, но е видно, че Австрия е решена да промени ситуацията и да възвърне позициите си в образованието.
