Първи декември е. Децата официално започват да отварят прозорчетата на Adventskalendar и да отброяват дните до Коледа. Освен празничното настроение нас, тоест екипът на Меланжбулгарен, ни завладява и желанието за равносметка. Каква беше тази година? Какви ги свършихме?
През лятото на 2010 се роди идеята ни за създаването на този блог. Имахме толкова много хрумки и се срещахме с толкова много хора, че страниците на списанието ни „Българите в Австрия” се оказаха твърде малко, за да поберем всичко. И така – трябваше ни ново пространство и ние си го създадохме. Бавно започнахме да го изпълваме със съдържание.
През август наблегнахме на студентските проблеми, тъй като знаехме, че много млади хора се питат какво е „Да бъдеш студент в Австрия”. Успяхме да се срещнем със собственика на фирмата за автобусни превози Ер Кона Марио Начев ( всеки, който е пътувал по маршрута София-Виена познава неговите автобуси), който сподели, че единствената смислена стратегия за справяне с конкуренцията е качеството. През август се срещнахме и с посланика на България в Австрия г-н Ради Найденов ден преди да отпътува от Виена, за да му кажем „ Довиждане, г-н посланик. И успех!”. През септември наблегнахме на темата за семейството и за трудностите да сме „Родители-осигурители” и публикувахме практическа информация за семейните помощи в Австрия. А, да – съпоставихме „Планината и градът” , за да разберем, че не можем и без двете.
Започнахме октомври с усмивка и призива „Направи добро, помогни на някого да се усмихне”, след което фокусирахме вниманието на нашите читатели върху болезнения проблем с рака на гърдата и дадохме своя принос в кампанията Световен месец за борба с рака на гърдата. На 10.10.2010 година във Виена се проведоха избори, „Резултатите от изборите за кмет отключиха много въпроси”, които наблюдателят Петър Иванов коментира специално за Меланжбулгарен. „Какво чества Австрия на своя национален празник 26 октомври” – ако и вие се питате статията на Петър Добрев ще ви помогне да намерите отговор.
Ноември започна бурно и с много емоции, породени от мача ЦСКА:Рапид. Нашият екип бе на мястото на събитието и представи за вас своя репортаж . Проведеният във Виена Бизнес форум показа отчетливо, че „Австрийският бизнес потвърди интереса си към България”. Не можеше да пропуснем и изложбата на Фрида Кало, която привлече в Кунст Форум хора от цяла Европа. И тъй като в Австрия Коледа започва още от средата на ноември, побързахме да разкажем как се създава Коледно настроение във Виена. Насред целия този блясък се опитахме да си представим Живот в кашони – последните мигове от живота на един бездомник, една тъжно-лирична история пресъздадена от Николай Урумов на сцената на Българския кафе- театър във Виена. Срещата ни с голямата оперна певица Александрина Пендачанска ни убеди, че Операта не е вече консервативно изкуство. От нея научихме, че човек трябва да следва сърцето и си и да отстоява желанията си. И за да се върнем отново към коледните празници направо ви разкрихме нашите рецепти за Ванилови сладки. През ноември най-после намерихме време, за да напарвим своя страница във Фейсбук. Само за десетина дни повече от 100 човека заявиха, че ни харесват! Ако и вие сред тях и ще не сте се присъединили към тази група, потърсете ни във Фейсбук като Българите в Австрия.
Какво ще правим оттук нататък? Ние имаме много планове, но вашите идеи и предложения са ценни за нас, така че не се колебайте да ги споделите!
Да надникнем в архивите – кратък преглед на свършеното през последните месеци
-- Реклама --