Автор: Юлия Дамянова
Източник: Капитал Лайт
На входа дебне изненада. Жената, посрещаща посетителите, не е онази, която всички са очаквали да видят. Извърнала глава леко надясно, тя се е изправила гордо на фона на морските вълни, но чертите й са омекотени от спокойния поглед. Само сключените черни вежди напомнят за онази Фрида Кало, която познаваме добре – веждите, образуващи непрекъсната линия над строгия поглед, черният мъх върху горната устна и пъстрите мексикански носии, превърнали се в нейна запазена марка.
Картината „Автопортрет с кадифена рокля“, окачен срещу входа във виенската галерия Kunstforum Bank Austria показва една Фрида, различна от онази mater dolorosa. На платното мексиканската художничка е на 19 години. Рисува портрета си като подарък за своя тогавашен любим Алехандро Гомес Ариас само година след тежък инцидент, белязал целия й живот със силна физическа болка. Началото на Фрида Кало, каквато я познава светът днес, е тежка автобусна катастрофа през 1925 г. В онзи фатален септемврийски ден метален прът пробожда таза на 18-годишната мексиканка и за дълго я приковава към леглото. Именно в това мъчително и самотно за нея време на възстановяване, Фрида посяга към четката и, без никога да получи формално художествено образование, успява да се превърне в един от най-впечатляващите творци на нашето съвремие. Доста по-късно, когато вече е добре оформен художник, тя с шокираща изразителност ще нарисува битието си, белязано от болка, десетки операции и чест престой в болници.
В автопортрета от 1944 г. „Счупената колона“ Фрида заменя гръбнака си с натрошена мраморна колона на сграда в гръцки стил. Тялото й, обсипано със забити в него пирони, е стегнато в обръчи като символ на металния корсет, който катастрофата я обрича да носи цял живот.
Страданието на Фрида Кало далеч не е само физическо. В основата на сърдечната болка, движеща се паралелно през битието на художничката, е нейната драматична връзка с мексиканския стенописец Диего Ривера, с когото преминава през два брака, два развода и спонтанни аборти. Физическата и душевната болка преследват Фрида до смъртта й през 1954 г., но дават храна на нейното творчеството и се превръщат в неразделна част от култа към личността й. Той кулминира в биографичната холивудска интерпретация на нейния живот във филма „Фрида“ от 2002 г., в който Салма Хайек се превъплъщава в мъченическия образ на художничката.
Това лято картините на Фрида Кало привлякоха тълпи от посетители в ретроспективна изложба в Берлин. Стотици търпеливо чакаха на осемчасови опашки за възможността поне за миг да се докоснат до магичния свят на мексиканката. Опашки се извиха и при откриването на изложбата във Виена в началото на септември. До 5 декември в австрийската столица са изложени 50 платна на художничката, 90 работи върху хартия и селекция от фотографии на Фрида, семейството, приятелите и любовниците й.
В творчеството си Кало е егоцентрична – рисува предимно себе си. „Рисувам себе си, защото толкова често съм сама и защото аз съм обектът, който познавам най-добре“, обяснява тя. Една малка, но впечатляваща част от творбите обаче са пъстри натюрморти с плодове като символ на сексуалност, патриотизъм или неизменно страдание на авторката им. В голяма част от картините обаче неизменно витае образът на нейната голяма любов – Ривера, един от най-значимите мексикански художници, чиято слава днес стои в сянката на творчеството й. В картината си „Автопортрет като техуана, или Диего в моите мисли“, Фрида поставя лика на своя любим на челото си – точно над сключените вежди, където според индийците се намира третото ни око.
Силните чувства към Диего Ривера и драматичността около неговите изневери (включително с по-малката й сестра Кристина) далеч не са бариера пред бурните любовни връзки, в които художничката често се оплита в нескритата си бисексуалност. Сред нейните любовници са Лео Троцки и костариканската певица Чавела Варгас. С първия обаче я свързва далеч не само физическото привличане. През 30-те години тя и Ривера активно подкрепят руския революционер и му дават убежище в дома си – в прочутата Синя къща, която днес е приютила музея на Кало в Мексико.
Наред с физическата болка и драматичния любовен живот, нейната политическата активност е органична част от битието и личността на Фрида Кало. Както и силният й национализъм. Кало измества датата на раждането си с три години, за да може тя да съвпадне с мексиканската революция от 1910 г. Тя цял живот упорито се облича в носии от различни региони на Мексико и прибира косите си в традиционни мексикански прически.
Някои от носиите на художничката също са включени в ретроспективната изложба във Виена. Там е и един от корсетите й, нейният неизменен аксесоар след тежката катастрофа. Ръката на Фрида не е пощадила повърхността на този гипсов корсет и четката й е оставила в центъра му алено червени сърп и чук.
Frida Kahlo, Kunstforum Bank Austria, Freyung 8, Виена
1 септември – 5 декември, билет 10 евро
