Продължаваме ли българската традиция да бъдем най-добрите градинари в Европа и защо виенчани предпочитат българския домат „Биволско сърце“? Историята на двама продавачи на най-големия пазар в австрийската столица, разказват Антон Хекимян и операторът Борис Пинтев.
Екипът ни прави следния експеримент – отива на виенския пазар Нашмаркт, избират произволно място и казват „Добър ден“ на български. Резултатът – чуват се най-малко пет отговора на поздрава, от всички страни, на родната ни реч.
Най-известният пазар в австрийската столица спокойно може да бъде наречен полубългарски. Поне що се отнася до продавачите. Навремето е било различно. Нашенците не само са търгували, но и са притежавали тези магазини. Славели ли са се като най-добрите градинари в Европа. Преди. Сега – сме най-добрата наема работна ръка.
Атанас заменя Търговище с Виена преди 12 години. От тогава продава плодове и зеленчуци.
„Всеки от един от нас е дошъл тук, за да постигне нещо, което е пожелал – къща, апартамент, кола. Растат децата, учат“, обяснява Атанас Пеев.
Разказва, че прославените ни градинари вече са остарели и са се отказали. А децата им са минали на по-лесния вариант – изкупуване и препродажба.
Но все още има няколко семейства от старото поколение и все още са си градинари – сеят и произвеждат. След около месец и половина тук ще дойде т.нар. домати „биче сърце”. Австрийците се избиват за него – това е нещо фантастично”.
Българската стока е малко по-скъпа, но виенчани са готови да бръкнат в джоба си за 4,80 евро на килограм от „биволското сърце“.
„Който е опитал един път- понякога купуват само едно единствено, да опитат и само след два часа бягат и казват „дайте ми“ – по цяла каса купуват“.
От натуралния ни зарзават във Виена познават още българските чушки и краставици. Дори такива, които киснат в български, по рецепта марина и саламура.
– По-различни ли са австрийските солени краставички?
– Въобще – еднакви са.
– А защо тогава и ние не сме като австрийците?
– Не знам. Нашите закони са съвсем други от австрийските и затова ние сме на толкова лошо състояние, за разлика от тях – смята Саркан.
Той е в Австрия от пет години. Заедно със семейството си. Казва, че е избягал не от България, а от безпаричието.
– Как да съм в България, като снощи по новините пак казаха – една нормална пенсия в България е 135 лева, а в Гърция е 500 евро – как става тази работа. Хората какво да направят с тези пари. Аз работя тук един ден и си пълня резервоара догоре с бензин. Можеш ли в България за един месец да си напълниш резервоара на автомобила до горе.
С пълен резервоар Саркан ще си дойде в България за 24 май. Но мисълта за постоянно завръщане в родината е по-далеч и от километрите Виена – София. Атанас вече няколко пъти си е давал срок за връщане, но все още е тук.
„Даваме си обещание – за последно, за последно, още шест месеца, още една година, но още това искаме, второ, трето и то се натрупва- такъв е животът. Малко хора, но ги има тук – не смеят да кажат, че са българи, защото казват на мен какво ми е дала България. Дошли сме на по-добро. Моят живот не е по-добър – работим, работим – но ще се върнем“, заканва се Атанас.
Затова за него и за повечето българи на виенското тържище, Нашмаркт не е просто пазар за стоки, а пазар за мечти.
„Къща, пари, кола, малко магазинче – току що завършено. И живот и здраве да работя в него като се завърна”, такава е мечтата на Атанас.
Източник: www.btv.bg
Снимка: Clemens Pfeiffer
