автор: Петър Добрев
Макар че от години живея във Виена, трябва да си призная, че доста време бях в заблуда по отношение на две неща: първо, мислех, че на 26 октомври Австрия чества нещо като Ден на независимостта и второ, мислех, че фонтанът пред Паметника на Съветската армия на Шварценбергплац е част от мемориалния комплекс. Допитването сред приятели и познати показа, че далеч не съм единственият, живеещ в неведение по тези въпроси. А какво всъщност се чества на 26 октомври – националния празник на Австрия?
Воден от вроденото ми любопиство се зарових из книжките и открих следното: чества се Денят на неутралитета. На тази дата през 1955г е приет конституционен закон, по силата на който, Австрия става неутрална държава за вечни времена. За да разберем по-добре смисъла на този акт, трябва да се върнем назад към времето, по-точно към годините на Втората световна война и малко след нея.
На 11 март 1938 година хитлеристката армия влиза в Австрия, а на 12 март в центъра на Виена, пред Операта е организиран голям военен парад в чест на германските войски. Въпреки опитите в годините след Втората световна война да се смекчат някои обстоятелства около “Аншлуса”, тезата за Австрия като първата жертва на Хитлер често се дискутира от съвременните историци. Седем години по-късно, на 30 март 1945 година, Съветската армия влиза в Австрия, а на 13 април превзема Виена. В края на април американските войски, следвани от френски и английски войскови части също навлизат на австрийска територия. На 8 май 1945 година Германия официално се предава и се слага край на Втората световна война.
Почти веднага след завземането на Виена, съветските части, които са окупирали източната част от Австрия, се свързват с Карл Ренер, лидерът на социалистическата партия, и искат от него да състави временно правителство, което се надяват лесно да манипулират. В началото на април 1945 година Ренер успява да състави администрация и на 27 април временното правителство издава Прокламация за независимост, с която анулира Аншлуса и обявява възстановяването на независима република Австрия. Изненадани от активната роля на Съветския съюз при съставянето на това правителство, западните сили отказват да го признаят до момента, в който се стига до съгласие за провеждане на национални избори. Междувременно още в началото на юли 1945 година страната е разделена на 4 окупационни зони. Центърът на Виена се поделя между 4-те сили, но останалите части на столицата са строго разделени. На 25 ноември 1945г. в Австрия се провеждат първите свободни национални избори от 1930г. Тъй като нациската партия е официално забранена, управлението се разпределя между 3-те партии: Австрийската народна партия (OVP), спечелила 50% или 85 места в парламента, Социалистическата партия на Австрия (SPO) – 45% и 76 места и Комунистическата партия (KPO) – 5% и 4 места. Между 1946 и 1953г австрийското коалиционно правителство приема повече от 550 закона, някои от които, въпреки противопоставянето от страна на Съветския съюз. Такъв е случаят с опитите от съветска страна да се блокира участието на Австрия в плана Маршал и присъединяването й към Организацията за европейско икономическо сътрудничество.
В началото на 1946 година окупационните сили постигат ново споразумение помежду си за контрола над страната като значително се намалява тяхното влияние в управлението. Но окончателното разрешаване на австрийския въпрос се проточва почти 10 години. Изострящите се отношения между западните съюзници и Съветския съюз често отклоняват вниманието им от Австрия, а от друга страна, този въпрос придобива все по-важно значение в политическите игри, което усложнява обстановката. Блокадата на Берлин, създаването на НАТО, разделянето на Германия (1949г.), началото на войната в Корея (1950г.) са все външни събития, които дават своето отражение върху преговорите по решаването на статута на Австрия. След смъртта на Сталин (1953г.), новоизбраният австрийски канцлер Юлиус Рааб решава да активизира разговорите със Съветския съюз като предлага Австрия да не се присъединява към нито един от вече очерталите се военни блокове. Индийският посланик в Москва, който е посредник в преговорите, отива по-далеч, поставяйки въпроса за пълния неутралитет на Австрия. Западните сили не одобряват подобна идея и Съветският съюз за пореден път отлага преговорите. През февруари 1955г. обаче той неочаквано дава сигнал за готовност за нови разговори. През април австрийска делегация, водена от Рааб, Адолф Шерф и Бруно Крайски, заминава за Москва, за да подготви необходимите документи. След 4 дни интензивни преговори, те излизат с договор базиран на постоянен неутралитет на Австрия като в замяна на това, всички съюзнически войски се изтеглят от нейната територия. На 15 май 1955 г. Държавният договор е официално подписан в двореца Белведере от представители на Съветския съюз, Англия, Франция, САЩ и Австрия.
Австрийският външен министър Леополд Фигл показва от балкона на двореца Белведере току-що подписания Държавен договор за възстановяване на независима и демократична Австрия
От балкона на двореца, външният министър на Австрия – Леополд Фигл, обявява пред събралия се народ: “Австрия е свободна!”. На 26 октомври 1955г. с акт на парламента неутралитетът става част от австрийската конституция. На тази дата се отбелязва и националният празник на страната, тъй като се счита, че това е денят, в който и последните чужди войски са напуснали страната и това е първият ден, в който Австрия е отново независима и суверенна държава. Някои учени отиват по-далеч в тълкуването си защо точно този ден е избран за национален празник, а не например 15 май, когато официално Австрия получава независимостта си. Според тях, вписването на постоянния неутралитет в конституцията решава проблема с австрийската национална идентичност, тъй като отрежда на Австрия ролята на неутрална държава в едно ново геополитическо разпределение на силите, а оттам дава основа за изграждането на ново самочувствие .
Честно казано, четейки отделни източници, се сблъсках с различни гледни точки, свързани с австрийската история в периода 1938-1955 година. Мисля си обаче, че не е коректно да ги представям или коментирам, тъй като не съм историк и играта с факти, извадени от контекста на историческата обстановка може да доведе до манипулативни изводи.
Що се отнася до другата моя заблуда, щастлив съм, че намерих отговорите и вече съм наясно, че фонтанът и Паметникът на Съветската армия на Щварценбергплац са две различни неща, построени по различно време. Фонтанът е издигнат на това място през 1873г. , за да се отбележи прокарването на най-голямата водопроводна тръба, която доставя вода за Виена от Алпите. През 1906г. се прави и вграденото осветление и сега нощно време той грее в червено, зелено и синьо. В големия кръг са разположени 365 малки шадраванчета, които символизират броя на дните в годината. В средата са разположени 7 малки (дните на седмицата), а в центъра 24 по-ниски и 12 по-високи шадраванчета, представящи съответно часовете в деня и броя на месеците в годината. Отделно има още 30 водни пръски за броя на дните в месеца.
Паметникът на Съветската армия е открит на 19 август 1945г в памет на 18 000 съветски войници, които са загинали за освобождаването на Виена. Преди неговото построяване на това място е бил поставен боядисан в златно първият съветски танк, влязъл в австрийската столица. 12-метровата бронзова статуя на съветски войник, държащ съветското знаме се издига на висок 20 метра мраморен постамент. В полукръг зад него на стената са изписани имената на съвестки воини, участвали в борбата против фашизма. При внимателен прочит там може да се види и името на Леонид Брежнев. По силата на коментирания по-горе договор, австрийската държава е длъжна да поддържа всички съветски паметници и гробове на своята територия, затова и не е изненадващо, че този мемориал в винаги в изрядно състояние.
А иначе 26 октомври е известен в Австрия и като национален “фитнес ден”, тъй като много хора излизат на дълги разходки из природата или посещават музеите, повечето от които са безплатни.
