автор: Мария Колева
Разбрах, че днес е Международен ден на усмивката след разговор с учителката на 8-годишната ми дъщеря, която ми обясни колко е важно детето да започва да пише цифрите от точно първото квадратче в тетрадката по математика. Така и не обърнах внимание на усмихнатата информация, дори кисело се посмръщих. По-късно, вършеейки с прахосмукачката и опитвайки се да проумея целия трагизъм на факта, че детето вече за трети път започва да пише цифрите от второто квадратче, се присетих за весело-тъжните образи на Чарли Чаплин. Нали той ни караше да се усмихваме и в най-трагичните моменти и успяваше да направи и най-тъжните сцени смешни. “Ден без усмивка е загубен ден” са сред най-често цитираните негови думи. Ще позволя ли моят ден да бъде загубен? Нали е Световен ден на усмивката! И тогава намерих онази стара руска песничка за усмивката, която кара и най-навъсения ден да загрее и която поражда приятелство.
Световен ден на усмивката!
Дали наистина е така? Оказа се, че е вярно – от 1999 година всеки първи петък от месец октомври се чества като празник на усмивката, ден, в който трябва да направим по нещо хубаво, да зарадваме близките си и да накараме повече хора да се усмихват.
Всичко тръгва от американския художник Харви Бол, който през 1963 година създава известното жълто усмихнато личице. То се появава по поръчка на една застрахователна компания, която иска да се погрижи за доброто настроение на своите служители и да ги подтикне да бъдат любезни с клиентите. Този символ става толкова известен и неговият създател се бои, че прекалената му комерсиализация е довела до загуба на първоначалния смисъл на усмивката. Затова Харви Бол решава да направи нещо повече за човечеството – той обявява, че поне един ден в годината хората трябва да бъдат усмихнати. След неговата смърт през 2001 година е основана фондация на негово име, която е и официален споснор на всички инициативи, свързани със Световния ден на усмивката.
Не можех да не се запитам: Толкова ли тъжни сме станали, че имаме нужда от специален ден, който да ни напомни, че трябва да се усмихваме?
А всички знаем какви чудеса прави усмивката! Сетих се и за клоуните в болниците, които лекуват със смях, и за всички психотерапии, които повтарят, че трябва да се смеем, и за всички песни и стихчета, посветени на усмивката. Какво ни липсва – поводи, време, настроение, човек, на когото да се усмихнем? Нали не сме се превърнали в онзи сериозен господин, за който разказваше Малкият принц? “Той никога не е вдъхвал аромата на цвете. Той никога не е съзерцавал звезда. Той никога никого не е обичал. Той никога не се е занимавал с нещо друго освен със сметки. По цял ден той повтаря: ”Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и това го кара да се пука от гордост. Ала той не е човек, а някаква гъба!” Не вярвам да сме чак такива, не и през цялото време! Колкото и да сме погълнати в грижите, сметките и проблемите, все има по нещо, което ни кара да се усмихнем. И то не само през първия петък на октомври!
Днес се разсмях на сериозността, с която една учителка ми обясни важността на първото квадратче в тетрадката по математика, подминавайки вярно решените задачи. Разсмях се и на доволното лице на дъщеря ми, когато хвърли тежката чанти и каза: “Ох, край за тази седмица!”, усмихнах се доволно и при мисълта за блокчето шоколад, което ме чака с “чашата горещо кафе”, усмихнах се и когато си помислих на колко мноооого приятели мога да изпратя усмихнати личица по повод Световния ден на усмивката!
Разкажете ми и вие на какво се усмихвате, какво ви разсмива – не само днес, а всеки ден. Може да ни разкажете случка, да ни изпратите снимка, дори любима карикатура или клип, песен. Нека да съберем повече усмивки, защото както казва Мечо Пух: “Колкото повече, толкова повече” !
