Габриела фон Хабсбург се е отдала на дипломацията – от март 2010 тя е посланник на Грузия в Берлин. Скорошното й посещение във Виена обаче беше свързано с другата й голяма страст – изкуството.
Интервю на Людмила Ханджийска
На 26 и 27 април в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ бе представена нейната изложба „Международна културна връзка – културен диалог между Дунав и черно море“. Тя беше осъществена съвмествно с асоциация Idea Society, грузинското посолство и българския културен институт „Дом Витгенщайн“. Куратор на изложбата бе художничката Юлиана До. В рамките на експозицията бяха изложени и картини от колекцията „ПАНГАЕА“, посветена на световния мир. 
Внучката на последния австрийски император представи на широката международна публика свои скулптури и литографии от метал.
След официалните встъпителни слова на председателя на Idea Society Стефан Стоев (на първата снимка), директора на „Дом Витгенщайн“ Борислав Петранов и културния секретар на Грузия във Виена Софи Сакварелидзе, изложбата беше открита от българската посланничка Елена Шекерлетова. След това художниката отдели време да отговори на нашите въпроси.
Ваше Превъзходителство, пречи или помага името Хабсбург във вашата работа?
Името Хабсбург има и предимства, и недостатъци. Със сигурност дава едно голямо предимство: лесно се запомня. Иначе е по-скоро пречка. Хората правят с името Хабсбург винаги други асоциации. То се свързва по-скоро с политиката и историята и не толкова с искуство. Затова то донякъде ми пречи. Обаче в изкуството е много важно да имаш лесно запомнящо се име.
Как успявате да съчетавате заниманията си като творец с дипломатическата си работа? Кага ви остава време за изкуство?
Приятната страна на дипломацията е, че се случва основно през седмицата. Това означава, че от понеделник до петък мога да бъда дипломат, а от петък до понеделник творец. Така много добре се съчетават двете дейности.
Кои теми ви интересуват като творец?
Основната тема, с която се занимавам, е изучаването на пространството: формата в пространството, пространството, което се обособява чрез формата. Пространството е това, което обгражда всички нас и на нас хората ни се налага да се занимаваме с него. Затова мисля, че това е една тема, която вълнува всеки от нас. И тук се има предвид не само пространството, което е обозримо за нас, защото е обособено от стени, под и таван, а също и пространството, което не веднага различаваме като такова, а което усещаме чак тогава, когато е загатнато. А това може да се постигне със скулптурите: чрез тях човек добива нов поглед над нещата и един различен фокус.
Как решихте да работите с метал? Не е ли този материал твърде тежък за женските ръце?
Това всъщност е моят любим материал. Преди да започна да работя с метал бях изпробвала много други като например камък и дърво. Фантастичното при стоманата е, че когато се заварява, се получават малки съединения за по-голяма якост и човек на практика слива материала с него самия. Тоест човек създава напълно нови единици. И това е нещо интересно и вълнуващо. При други материали винаги се получават изкуствени свръзки. Докато при метала се получават съвсем нови изделия и чрез тях човек може да изкаже съвсем други мисли.
В момента сме на българска територия. Как се чувствате, каква е връзката Ви с България?
Имам много интензивна връзка с България. Мой много близък приятел е българин. Той многократно ми е помагал с организацията на изложби. Кръсница съм на дъщеря му. Покрай него научих много неща за страната. Двамата с жена му са едни от най-близките ми приятели. Затова мога да каже, че имам много специално отношение към България.
Какво според вас като човек, занимаващ се с политика, трябва да се направи, за да се засили сътрудничеството между страните от Дунавския регион?
Дунавският регион е едно естествено цяло. Водните пътища винаги са били една от първите възможности за обмен на култури. Те са създавали условия за размяна на информация и по този начин културите са си взаимодействали. Вижда се също, че хората идват от едно и също културно пространство. И това е наистина нещото, което обединява хората и то е видимо, когато човек пътува из Дунавския регион. Налице са общите връзки и разбирането между хората, обособени от общата история на тези народи. Така че според мен разбирателството между хората е налице и политиката просто трябва да следва тази линия.
Как се чувствате в Грузия?
Грузия е една прекрасна страна в най-източната част на Европа. Тя, разбира се, е тясно свързана с България чрез Черно Море. Черноморският район също е много богат в културно отношение и там общото минало отново е налице. Можете да откриете множество културни връзки между България и Грузия. Например музиката на двете държави е сходна. Също така имате много общи неща в националната кухня. Плодовете и зеленчуците в България и Грузия просто имат по-добър вкус от където и да е другаде по света.
