На поредната разходка „Непознатата Виена” екскурзоводката Диана Пиперова ни запозна с историята на бившия дворец на Хабсбургите и разказа интересни детайли за живота и творчеството на големия художник Албрехт Дюрер
„Идваме от България специално за тази разходка. Четохме много за изложбата на Дюрер, но след като разбрахме, че имаме възможност да я разгледаме с екскурзоводката Диана Пиперова, веднага купихме билети за Виена”. С тези думи ни зарадваха първите гости на сутрешната ни разходка в музея „Албертина”. Те споделиха, че следят инициативата „Непознатата Виена“ и отдавна искат да се присъединят към някой от туровете. Радостта ни бе още по-голяма, когато разбрахме, че в групите ни има и хора, дошли специално от Братислава и Будапеща.
Диана Пиперова започна разказа си още с първата сграда, издигната на мястото на днешната галерия, премина през вековете, за да стигне до годините, в които дворецът е превърнат в музей. Вървейки през 20-те прекрасните зали, гостите съпреживяха съдбата на дъщерята на Мария Терезия – принцеса Мария Кристина и нейният съпруг херцог Алберт от Саксония, дал името на Албертина, както и на други именити обитатели.
Детайли като прекрасните кахлени печки, копринени тапети, мебели, изработени по поръчка в Париж, свещници и полилеи впечатляваха със своята изящност.
Основен акцент на тази разходка бе изложбата на ренесансовия гении Албрехт Дюрер, която е и сред най-големите културни събития във Виена през тази година. Самата галерия „Албертина” притежава близо 140 графични рисунки на Дюрер, сред които и една от най-известните му творби – „Полски заек”(1502).
Настоящата експозиция обаче включва и шедьоври, пристигнали от галерии като Уфици, Прадо и Тисен-Борнемисца. Диана Пиперова проследи развитието на Дюрер от ранните му години в родния Нюрнберг, обясни етимологията на името му и премина към зрялото му творчество като насочи вниманието на гостите към съществени детайли в някои от най-известните картини на художника – „Празникът на Розенкранц”, „Мъчения на десет хиляди християни”, „Голямо парче от ливада”, „Молещи се ръце”. Тя акцентира на ролята на ръцете в творчеството на Дюрер, който непрекъснато е екпериментирал с тях, на мястото на меланхолията в светогледа на художника, на опитите му да намери съвършените пропорции на човешкото тяло.
Така срещата с творчеството на Дюрер бе по-пълна, а картините му сякаш оживяваха и вълнуваха повече заради личните историите, свързани с тях.
Благодарим на всички гости, които бяха с нас в неделния ден.
Очаквайте следващата ни разходка през февруари 2020 година.
